Дарби нито се изненада, нито се обиди от това, че Чарли нито го поздрави, нито се представи.
— Прецених, че е редно — отвърна той.
— Искам да се видя с шефа ти — заяви направо Кастило. — Колкото по-скоро, толкова по-добре.
— Разумно решение. Искаш ли да присъствам?
— Затова попитах за Сантини. Предпочитам да се заемеш с имота.
— Добре.
— Можеш ли да вземеш сержант Кенсингтън и радиото с теб? Искам да свърша каквото е необходимо час по-скоро.
— Няма проблем.
— Къде е Юнг?
— Хауъл току-що се обади. Юнг би трябвало да е на „Хорхе Нюбъри“ след трийсет минути.
— Може ли някой — или Солес, или Сиено — да го посрещне и да го охранява навсякъде, освен където си в момента, през следващите два часа?
— Тук не се ли събрахме малко повечко хора, отколкото трябва? — отвърна Дарби. — Солес ще свърши работа. Предпочитам Сиено да остане тук.
— Добре.
— Искаш ли да позвъня на нашия приятел и да му кажа, че отиваме? Боже, дори нямам представа дали е там.
— Не искам да ходя при него.
— Има ли някаква причина?
— Не искам аржентинската охрана да познае човека, с когото съм в момента.
— Ще му звънна и той ще измисли нещо. След малко ще ти се обадя.
— Кажи на Тор и Дейвидсън, че Кочиан не бива нито да напуска апартамента, нито да се обажда по телефона. За нищо на света.
— Добре. След малко ще ти звънна.
— Hola.
— Колко време ще ти трябва, за да стигнеш до къщата на нашия приятел на „Либертадор“? — попита Дарби.
— Дай ми трийсет минути.
— Той ще те чака на тротоара. Пътьом мини покрай офиса му.
— Спомена ли охраната пред него?
— Той разбра.
— Ще се чуем пак — отвърна Кастило, прекъсна разговора и се обърна към Мунц.
— Ще се преместя отзад — каза полковникът. — Когато приближиш, отбий някъде.
— Разбра ли за охраната?
Мунц кимна.
— Значи наистина работят за ДРУ.
— Някои от тях — призна Мунц. — Не знаех, че и Юнг се е върнал с теб.
— Аз го пратих обратно — обясни Кастило. — А снощи едно уругвайско ченге го е простреляло, докато се е опитвало да застреля някакъв тип, който искал да го бодне с инжекция кетамин. Онзи, както сигурно предполагаш, няма никакви документи и не може да бъде идентифициран.
— Значи са искали да го разпитат за парите. Какво друго стана в имението?
— Не е тежко ранен, Алфредо, мускулна рана на ръката. Благодаря ти, че попита.
— Ако беше тежко ранен, щеше да кажеш нещо — засече го Мунц.
Кастило поклати глава, запали и излезе на „Либертадор“. Този път се отправи към Буенос Айрес.
X
ЕДНО
Резиденция на посланика
На Съединените Американски Щати
„Авенида Либертадор“ и Кале „Джон Ф. Кенеди“
Палермо, Буенос Айрес, Аржентина
15:05, 8 Август 2005
Резиденцията на посланика бе внушителна стогодишна сграда на две пресечки от парка и грозната „модернистична“ сграда на посолството. Кастило изпълни заръката на Дарби да мине първо покрай офиса — което означаваше да отиде към посолството от Плас д’Италия. — С Мунц отново на задната седалка, спря на задния вход на резиденцията, вместо на парадния на „Авенида Либертадор“, която е с осем платна и движението е много натоварено.
Преценката на Дарби се оказа правилна. Кастило забеляза посланик Хуан Мануел Силвио на тротоара, пушеше пура и си приказваше приятелски с униформените полицаи и с наетата от посолството аржентинска охрана.
Когато Кастило даде мигач, за да покаже, че „Черокито“ има намерение да влезе в двора на резиденцията, двама от охраната бързо се приготвиха да проверят кой е.
— Hola, Carlos! — провикна се весело посланик Силвио.
Приближи се бързо до „Черокито“ и Кастило спусна прозореца няколко сантиметра. След това нареди на един от униформените полицаи да отвори вратата.
— Чаках те, Карлос — заяви Силвио. — Щом отворят, караш напред и завиваш зад ъгъла.
Нито един от полицаите не посмя да измести посланика, за да провери автомобила отвътре.
Портата се отвори и Кастило подкара, мина покрай богато украсената входна врата и зави. В същия момент се отвори някаква сервизна врата, оттам излезе Кен Лауъри, шефът по безопасността на посолството, и се приближи до джипа.
— Къде е пътникът, подполковник? — попита той.
— На задната седалка — отвърна тихо Чарли, след това повиши глас: — Имаш ли нужда от помощ, Алфредо?