— Само ми отвори вратата — отвърна Мунц.
Лауъри отвори и отстъпи настрани така, че никой да не може да вижда.
Мунц наведе ниско глава и бързо влезе в къщата.
Чарли го последва. След тях, Лауъри затвори вратата. Кастило забеляза, че са в коридор, който минаваше покрай кухня, която очевидно не се използваше.
— Приятно ми е да се видим отново, полковник Мунц — поздрави Лауъри на испански и протегна ръка. Мунц се намръщи, когато Кен я разтърси. — Какво има? Нещо с рамото?
— Не питай, Кен — побърза да се намеси Кастило.
„Очевидно Силвио не му е казал много. Дали изобщо му е казал нещо?“
— Извинявай! — смути се Лауъри и отдръпна ръце.
Влезе и посланик Силвио.
— Най-добре да вземем сервизния асансьор — предложи той и им даде знак да влязат в кухнята.
Асансьорът беше малък и стар.
— Едно време са го използвали, за да качват храна в апартаментите — обясни Силвио. — Сега се използва единствено когато има прием. Но ако някой реши да наднича през вратата, няма да види кой е вътре.
— Тони Сантини ще дойде ли? — попита Кастило.
— Всеки момент — отвърна Силвио, отвори вратата и изчака останалите да слязат.
— Благодаря ви, че ме приехте толкова бързо, господине — започна Кастило.
— Надявах се да наминеш… подполковник.
— Новините се разнасят бързо.
— При това ги разнасят високопоставени източници — обясни Силвио. — Тя ми каза, че президентът е останал много доволен от начина, по който си се справил тук. — Посланикът замълча, усмихна се и добави: — В дипломацията на това му се казва да споделиш информация.
Кастило се усмихна.
— Поздравявам те, подполковник — продължи Силвио. — Според мен повишението е напълно заслужено.
— Надявам се да не промените мнението си, господине, след като приключим разговора — отвърна Чарли.
Силвио ги поведе към хола и им махна да се настанят където си харесат.
— Господине, мога ли да поговоря с вас насаме? — помоли Кастило.
— Ела в кухнята — покани го посланикът и кимна към летящата врата.
— Кен — Кастило се обърна към Лауъри, — преди години бях адютант на един генерал, известен с пикантния си начин на изразяване. Та той ми каза, че когато кажеш на някого — на някой свестен човек — че няма достъп до секретна информация, е все едно да му кажеш, че някой е премерил члена му и е решил, че не става.
Лауъри се усмихна, ала по изражението му пролича, че няма представа какво следва.
Силвио се усмихна и поклати глава.
— В твоя случай — продължи Кастило — ще ти кажа само, че се съобразявам със заповедите на президента и всичко, което чуеш днес, е строго поверително. Аз ще си измия ръцете, като прехвърля отговорността на посланика.
Обърна се отново и погледна Силвио.
— Вие, господине, имате право да разкажете на господин Лауъри онова, което прецените, че трябва да научи.
— Разбирам — отвърна простичко посланикът.
Силвио махна към вратата.
— Благодаря ти, Чарли — започна Силвио, когато застанаха в най-отдалечения ъгъл на кухнята. — Лауъри е свестен човек. — Усмихна се и добави: — Щеше да се засегне, ако се окажеше, че някой е премерил члена му и се е оказало, че има още какво да се желае.
— Не съм сигурен, че постъпих правилно — призна Кастило. — Истината е, че не мисля достатъчно трезво.
— Струваш ми се изтощен — съгласи се Силвио.
— Наистина съм изтощен, а това е много опасно. Затова съм ви толкова благодарен, че се съгласихте да се видим…
— Секретар Кохън ми даде ясно да разбера — макар да не каза нищо направо — че ти командваш парада.
— … защото имам нужда от съвета ви.
— Ще ти помогна с всичко, което мога, Чарли.
— Трябва да кажа нещо, преди да започнем. Не искам да ви повлека надолу с мен, ако цялата работа се скапе…
Силвио махна пренебрежително с ръка.
— С всяка изминала минута ми се струва все по-вероятно, че съм пред провал — довърши Кастило. — Затова ви давам дума и съм готов да се закълна на цяла купчина Библии, че ви казах съвсем малко — на практика почти нищо — от онова, което възнамерявах да направя и предстои да направя.
— Оценявам жеста, но защо не се справим с този проблем, когато му дойде времето? Защо си решил, че ще се провалиш? Всички, включително и аз, ти имаме пълно доверие.
— Прекалено много дини съм понесъл под една мишница, а ръцете ми не са достатъчно дълги — отвърна Кастило. — Така че онова, което имам намерение да направя — като имате думата ми, че ако се случи нещо, ще отрека да съм ви казвал подобно нещо — е да споделя с вас проблемите си и да ви помоля за съвет.