— А те кои са?
— Отначало си мислех, че са от бившето Щази или от Унгарска държавна сигурност, но вече не съм сигурен и нямам никаква представа за кого работят.
— А господин Кочиан и материалите му на сигурно място ли са? Ти взе ли ги?
— Изпратих копие с дипломатическа поща от Будапеща. Вече би трябвало да е във Вашингтон. Друго копие съм донесъл тук. Ерик Кочиан е в апартамента на „Авенида Арибенъос“.
— Довел си го със себе си? Как успяхте да пристигнете толкова бързо?
— Взех и него, и кучето, и бодигарда му, бивше унгарско ченге, прекарал известно време във Френския чуждестранен легион — разсмя се Кастило. — Май пропуснах да ви кажа, че ме сърбяха ръцете и благотворителен фонд „Лоримър“ плати седем и половина милиона за един „Гълфстрийм III“. Полковник Торине и братовчед ми Фернандо го докараха в Будапеща, прекараха там около шест часа и тръгнахме насам. Затова съм малко уморен.
— Не ми е ясно как още си стоиш на краката — призна Силвио.
— Нищо чудно, че не мога да мисля трезво.
— Справяш се чудесно, Чарли. Какви са плановете ти?
— В момента Алекс Дарби се опитва да наеме една вила в „Майерлинг“, в Пилар. Благотворителен фонд „Лоримър“ осигурява средствата. Кочиан е решил, че има връзка между „Майерлинг“ и германците — или по-скоро австрийците и унгарците — и участието им в скандала „Петрол срещу храни“. Не съм сигурен, но на Ерик рядко му се случва да греши.
— Исках да го настаня и да ги събера с Юнг, за да сравнят информацията, с която разполагат. Изпратиха ми заместник на сержант Кранц — мой приятел, старши сержант Джон Дейвидсън, който има огромен опит в охранителната дейност. Служили сме заедно в Афганистан.
— И той е довел ефрейтор Лестър Брадли, а аз нямам представа какво да правя с него. Просто ще го оставя с Дейвидсън. Дарби ще прехвърли сержант Кенсингтън и радиото в „Майерлинг“ веднага щом има как. Някой ще трябва да е около него по двайсет и четири часа. Лестър може да помага.
— Ами полковник Мунц? — поинтересува се Силвио. — Той ще работи ли с Юнг и господин Кочиан?
— Според мен на Юнг няма да му се иска да остане, след като го простреляха. Тук е мястото на полковника. — Той замълча. — Разбирате ли защо се притеснявам за всички дини, които съм нарамил?
— Засега всичко е наред, Чарли. Не си изпуснал нито една.
— Чакайте малко. И това ще стане — отвърна Кастило. — На това му се вика закон на неизбежността.
— Разкажи ми за полковник Мунц — усмихна се посланикът.
— Той е решил, че го следят. Не знае кой, но много се притеснява за семейството си — има жена и две дъщери — и ми се струва, че не е параноик.
— Той подозира — но не знае — че хората, които го следят, може и да работят за Певснер. А знае достатъчно за Певснер и е наясно, че всеки, който е научил повече, отколкото трябва за Певснер, всеки момент може да се сдобие с бенка в средата на челото.
Силвио не разбра веднага. След това се намръщи.
— Тъй като Мунц го раниха заради нас — обясняваше Чарли, — му казах, че ще го отведа със семейството му в Щатите, докато открием кои са виновниците и ги спрем. Ще им трябват визи.
— Няма проблем — отвърна Силвио. — Бюрократите се мръщят на властта на посланика, но въпреки това аз си оставам човекът, който има последната дума кой получава виза.
— Трябва да го направим още днес, а не съм измислил как да стане.
— Ще стане.
— Мунц не иска да замине. Иска да остане и да помогне да открием мръсниците.
— Зле ли е ранен?
— В рамото. Нямам представа дали може да използва оръжие.
— Защо точно днес? — попита Силвио.
— Защото, първо, в Щатите ме чакат още дини и, второ, трябва да поговоря с посланик Монтвейл колкото е възможно по-скоро.
— И той каза същото за теб. Тук имам обезопасена линия, така че, ако искаш, можеш да я използваш.
— Малко по-късно — отклони предложението Кастило. — Благодаря ви много, господине.
— За какво?
— Това е сигурно от умората, но откакто влязохме, се чувствам значително по-добре, направо в еуфория.
— Радвам се — отвърна Силвио. — Въпреки това ти препоръчвам, веднага щом приключим с Лауъри и Сантини, да си починеш малко. Всъщност много.
— В момента нямам време. Може да поспя на „Гълфстрийма“, докато пътувам за Щатите.