— Юнг е при мен, господине. Не е тежко ранен. Предполагам, че е свършил онова, заради което го изпратих, в противен случай щеше да каже нещо. Сигурно ще го върна с мен в Щатите.
— И какво ще прави тук?
— Ще търси някаква връзка в информацията, която ще му дам.
— И източника ли ще доведеш?
— Него ще го настаня в безопасна квартира тук, която е наета с парите от благотворителен фонд „Лоримър“, и ще го оставя да систематизира информацията, с която разполага, материалите на Юнг и всичко останало, което успея да му осигуря.
— Благотворителен фонд „Лоримър“ ли каза? Много ми допадна — отвърна Монтвейл. — Не че си търся похвали, но помниш ли кой е виновникът за създаването на този, така наречен, фонд?
— Ще ви бъда вечно задължен, господине.
— Мога ли да направя нещо за теб, Чарли?
— Благодаря ви, че попитахте, господине, тук има един агент на ФБР, „правен аташе“ от посолството в Монтевидео, казва се Хулио Артигас, който ще бъде повече от помощ на посланик Силвио, отколкото на посланик Макгрори. Можете ли да уредите прехвърлянето му?
— Каква е тази работа?
— Той, съвсем сам, е намерил отговорите на всички въпроси, които посланик Макгрори е задавал.
— А някой друг може ли да стигне до същите отговори?
— Надявам се, не. Мисля, че не.
— Ще поговоря с директор Шмит веднага щом ми остане време.
— И днес ще свърши работа, господине. А ако стане веднага след като приключим разговора с вас, ще е най-добре.
— Значи е важно, така ли? Смятай, че е свършено. Би ли ми продиктувал името по букви?
Кастило го продиктува.
— Записах.
— Това е всичко, господине, докато се върна във Вашингтон. Тогава ще ви запозная с подробностите.
— Колкото по-скоро се върнеш, толкова по-добре.
— Слушам, господине.
— Все още имаме работа с гърмящите куфарчета. Да знаеш, че доста ме притесняват.
— Знам, господине. И мен. Ще се върна възможно най-бързо.
— Радвам се, че се обади, Чарли.
— За мен е винаги удоволствие да разговарям с вас, господине — отвърна Чарли и затвори. Когато телефонистката се обади, той съобщи, че е приключил. След това върна слушалката на мястото ѝ.
Погледна посланик Силвио.
— Посланик Монтвейл ми осигури всичко, от което се нуждаех — заяви той. — Нямаше пращене по линията. Защо всички тези подробности ме карат да се притеснявам?
Посланик Силвио се усмихна.
— Чакат ни в хола — напомни той на Чарли.
ЧЕТИРИ
Артигас, Солес, Мунц, Сантини и Юнг си говореха тихо, отпуснали се на канапетата. Щом Кастило и посланик Силвио влязоха, те наскачаха. Изражението на Артигас напомни на Кастило, че бе нарекъл аташето „неочакван проблем“, преди да се свърже по обезопасената линия с Монтвейл.
„Знае, че съм разговарял с някого за него. Изражението му е на загриженост, той не се страхува. Притеснен е какво е казал за него всезнайкото Кастило, но не е никак уплашен.
Знае, че не е направил нищо нередно, защо да се страхува?
Този тип ми харесва. Да го видим колко е умен“.
— И така, Артигас — каза Кастило, — защо не ни кажеш какво си разбрал за събитията в имението?
На Артигас не му стана никак приятно.
— Добре, господин Артигас — намеси се посланик Силвио. — Онова, което кажете, няма да излезе от тази стая, а за подполковник Кастило и за мен е много важно да сме наясно колко поверителна информация сте успели да разгадаете.
— Добре, господине — съгласи се Артигас и започна ясно и точно да излага подозренията си, до какви заключения бе стигнал, как и защо.
„Този е невероятно умен. Досетил се е за всичко, което се случи, освен, разбира се, кои са нинджите и откъде са се взели. Това никой не знае.
Лошото е, че след като той се е досетил, някой друг агент на ФБР може да стигне до същите изводи“.
— Колко от казаното сте обсъждали с друг? — попита Кастило. — Питам за агенти на ФБР. Или с някой друг.
— С никого, господине.
— Сигурен ли сте? — попита настоятелно Кастило.
— Да, господине.
— Артигас, прехвърлен си от посолството в Монтевидео в посолството тук — заяви Кастило.
„Какво? Мили боже!“, помисли си Артигас, след това попита:
— Кога ще стане?
Кастило си помисли: „Няма «Ама как?», нито пък «Защо?», нито пък «Аз нямам ли право на мнение?», нито дори «Кой нареди?». Единствено «Кога ще стане?»“