— Веднага — уточни Кастило. — На посланик Макгрори ще бъде съобщено, че си прехвърлен. Ако някой те пита, ще казваш, че нямаш никаква представа.
— Лесна работа — съгласи се Артигас. — И без това нямам никаква представа какво става.
— Юнг и Хауъл споменаха ли нещо за президентски указ? — попита Кастило.
— Да — отвърна Артигас, усмихна се и поклати глава. — Разговорът беше „хипотетичен“, подполковник. След това ме уведомиха, че ще отрекат да са провеждали подобен хипотетичен разговор с мен.
Кастило се разсмя. Посланик Силвио се усмихна.
— Седнете, господа — покани ги Кастило. — Настанете се удобно.
След като всички седнаха, Чарли продължи:
— Добре, сегашният ни разговор не е хипотетичен, Артигас. Отсега нататък всичко, което аз — или който и да е, свързан с операцията — ти каже, е строго секретно по заповед на президента.
— Слушам, господине.
— Съществува президентски указ. С него е създадено Звеното за организационен анализ, секретно отделение към Вътрешна безопасност. Аз съм шефът. Мисията ни е да…
Десет минути по-късно Чарли завърши лекцията:
— Докато не ти наредя друго — аз, не друг, а лично аз — ти си част от 300. — Усмихна се и добави: — Дойде моментът, в който се задава въпросът: „Имате ли въпроси?“ Няма да ти дам такава възможност.
„Само че аз имам няколкостотин въпроса“, каза си Артигас, след това попита:
— Нито един въпрос ли?
— Един-единствен — разреши Чарли.
— Какво ще правя?
— Добър въпрос. Докато не реша, ще помагаш според уменията и знанията си при разрешаването на непрекъснато възникващите дребни проблеми.
— Какви проблеми? — усмихна се Артигас.
— Вече изразходва въпроса си — сряза го Кастило.
След това погледна останалите и продължи:
— Най-важният ни проблем е да изведем семейството на полковник Мунц от страната. Трябва да стане бързо, без никой да ни забележи. — Той замълча. — Господин посланик, с цялото си уважение ви предлагам да си намерите някакво друго занимание.
— Няма да стане, подполковник — заяви Силвио. — Отдавна вече прецених, че или съм вътре, или не. Може да съм ви от помощ.
— Сигурен ли сте, господине?
Силвио кимна.
Кастило сви рамене.
— Тони, Алфредо разказа ли ви за хората, които го следят? — попита Кастило.
— Аха.
— Добре тогава, да подходим като военните, тоест по старшинство. Тъй като ти си старшият сред нас, Тони, кажи ни как да постъпим.
— Трябват ми всички факти, Чарли, а ми се струва, че не ги знам — отвърна Сантини.
— Какво искаш да разбереш?
— Твоят рускоговорещ приятел — продължи Сантини. — Каква е неговата роля в цялата работа?
— И руски, и още поне шест езика — уточни Чарли. — Питаш ме за Алекс Певснер, нали?
— Руският трафикант на оръжие ли? — намеси се Кен Лауъри. — Господи, преди няколко дни получих съобщение на Интерпол, че го издирват — за контрабанда, струва ми се. Той има ли нещо общо с нашия случай?
„И аз видях съобщението на «Интерпол», помисли си Артигас. И още десетина други, на други агенции. Този тип е кофти работа. А се води приятел на Кастило!“
Чарли кимна.
— Въпросът е доколко и как е свързан?
— Той тук ли е? В Аржентина ли е? — развълнува се Юнг.
— Ще ви кажа възможно най-малко за Певснер — заяви Кастило. — Всъщност от този момент нататък ще го наричаме с кодово име Путин и когато става въпрос за него, ще използваме единствено и само това име. Разбрахме ли се?
Мъжете закимаха, някои отговориха с „Разбрано, господине“.
— Ами приятелят на Путин? — продължи да пита Юнг. — Моят бивш приятел? За него ще има ли кодово име?
— Да — отвърна Чарли. — Как ви се струва Шмит!
Артигас изви вежди, когато чу името на директора на Федералното бюро за разследване.
— След като изгорих всички мостове за връщане назад — сви рамене Юнг, — нямам нищо против.
Артигас се зачуди: „Това пък какво трябва да означава?“
— Добре. Кенеди е вече Шмит — кимна Кастило.
„Имаше една заповед на ФБР да се проследи и установи местоположението на бивш агент Хауърд Кенеди, но без да бъде закачан“, мислеше Артигас, след това изрече мислите си на глас и добави: „Това известно ли ви е?“
— Подозирах, че има подобно нещо — призна Кастило.