— За същия човек ли става въпрос?
Чарли кимна.
— А ти си работил с него, така ли, Юнг? — продължи да разпитва Артигас.
Юнг кимна с неудобство.
— Дейв, ти кога реши, че мостовете са изгорели? — попита Кастило.
— Преди два дни — призна агентът. — Все още не съм сигурен дали ги изгорих сам или ти ги изгори вместо мен, но в момента горят с ярки пламъци.
— Как се чувстваш?
— Важното е ти какво мислиш по въпроса.
— Радвам се, че си с мен, ако питаш за това.
— И аз се радвам, подполковник — отвърна Юнг.
„Нито е надрусан, нито е прекалил с хапчетата. Какво го е накарало да обърне нова страница?“
Кастило вдигна палци към Юнг.
— Добре — заговори Сантини. — Алфредо мисли, че го дебнат хора на Путин. Според мен можем да приемем този вариант. Следователно можем да предположим, че и нинджите са изпратени от него. Алфредо мисли, че и ДРУ може да са изпратили хора по петите му.
— Да обсъдим този въпрос — предложи Кастило. — Кажи, Алфредо, наистина ли мислиш, че ДРУ са пратили хора да те следят?
— Аржентинското правителство иска да забрави — всички да забравят — какво се случи с господин Мастърсън — обясни Мунц. — Разбрали са какво се е случило в Уругвай и не искат да бъдат изненадани с подобно неблагоприятно развитие на нещата. Нямат представа какви са отношенията ми с Але… с Путин и дали изобщо имам нещо общо с него. Аз държах Путин под око по нареждане на ДРУ.
— Те знаят ли, че той е в страната, полковник? — попита посланик Силвио.
— Аз го открих — отвърна простичко Мунц.
— Знаеш ли защо не реагират на съобщенията на „Интерпол“?
Вместо отговор, Мунц потри палеца и показалеца на дясната си ръка.
— Беше ми казано да го държа под око — обясни той. — Правителството щяло да вземе решение какво да прави с него допълнително.
— Има ли шанс да го арестуват? — попита Силвио.
Мунц поклати глава.
— Ако наистина е бил толкова щедър, колкото предполагам, ако се вземе решение да бъде задържан и предаден на някоя от разузнавателните агенции, преди да действат, ще го предупредят и ще му дадат достатъчно време да се изтегли. — Замълча и погледна Кастило. — На въпроса ти, Карл, мен ме следят, за да са сигурни, че няма да ги изненадам с нещо, което не са предвидили.
— Ясно — отвърна Чарли, остана замислен няколко минути, след това попита: — Ако някой се опита да те ликвидира или да отвлече семейството ти, докато ДРУ те следят, какво ще стане?
— Тъкмо това ме притеснява, Карл — призна Мунц. — Иска ми се да мисля, че на ДРУ им е казано да ме защитават — не само мен, цялото семейство — и че в ДРУ са ми останали достатъчно приятели, които независимо от заповедите, ще ми се притекат на помощ. Само че може и да не стане така. Затова съм ти безкрайно благодарен, че ще ги изведеш от страната.
— По този повод, Чарли — обади се Сантини, — искам да ти кажа, че ДРУ вкарват в компютър всички, които влизат и излизат от страната.
— Много ли трудно ще бъде да ги вкараме в Уругвай? — попита Кастило. — Ако е възможно, ще ги вземем в Караско с „Гълфстрийма“. Предполагам, че ДРУ не следи влизащите и излизащите от Уругвай, нали, Алфредо?
„Гълфсттрийм ли? Господи, той разполага със собствен самолет“, мислеше си Артигас.
— Имаме… извинете, ДРУ има — поправи се Мунц, сетил се, че вече не е шеф на ДРУ — споразумение с уругвайските имиграционни власти да проверяват списък с имена, които им дава ДРУ, и ако някой се появи, те съобщават веднага. Не вярвам името ми да е в този списък.
— Не знам дали ще бъде тайно или не, подполковник — обади се Артигас, — но ако отиват в Уругвай, не се налага да минават паспортен контрол. Показват единствено лична карта, за да се качат на самолета или на ферибота. Дори не им записват имената.
— Той е прав, Чарли — намеси се Сантини.
— С ферибота е по-добре — обади се Мунц.
— Добре, значи ще действаме по следния начин — реши Кастило. — Първо им слагаме визи в паспортите, много дискретно, с…
— Петгодишна виза — уточни посланик Силвио. — Дайте ми паспортите, полковник Мунц, аз ще се погрижа за останалото.
— Благодаря ви — отвърна Мунц.
— Първо визите, след това ги качваме на ферибота — довърши Кастило. — Ами после?
— Трябва да се върна в Уругвай — призна Юнг. — Също и Артигас, за да се направи на безкрайно изненадан, когато Макгрори му съобщи, че го прехвърлят тук. Един от нас, може и двамата, ще ги придружи на ферибота.
— Защо ще ходиш в Уругвай? — попита Кастило.
— Трябва да взема тялото на Лоримър от погребалния агент и да го откарам на летището.