— Господи, съвсем забравих за него — призна Кастило, след това се усети какво е казал и поклати глава. — Господин посланик, ето го поредния пример, че не разигравам всички петдесет и две карти в тестето.
— Това просто доказва, подполковник, че си забравил за репатрирането на тленните останки на господин Лоримър.
Кастило изви вежди и се обърна към Юнг.
— Разкажи ми, Дейв.
— Ковчегът ще бъде качен на полет на „6002“ в девет и пет утре вечерта. Можеше да замине и днес, но тялото не бе готово.
— Как така? — учуди се Кастило.
— Страхувах се, че бащата на мръсника може да поиска да отвори ковчега. В Британската болница бяха оставили тялото в ужасен вид. Затова взех дрехи от имението и накарах погребалния агент да го облече и да го зашие по-добре, отколкото в болницата след аутопсията.
— Искрено се радвам, че сте го сторили, господин Юнг — обади се посланик Силвио.
— Щеше да е още по-хубаво, ако не наричаше мъртвия „мръсник“ — обади се и Кастило.
Юнг го погледна, не обърна никакво внимание на забележката и продължи:
— Самолетът спира на „Езейза“, после в Маями. Там ще прехвърлят ковчега на друг полет — някъде съм записал номера на полета, ако прецените, че информацията е важна и заминава за Ню Орлийнс.
— И ти пътуваш с него — добави Чарли.
— Исках да поговорим по този въпрос — вдигна глава Юнг. — Предпочитам да остана тук.
„Господи, помисли си Чарли. Той наистина се е обърнал на сто и осемдесет градуса.“
— Ако не придружиш тялото — обясни Кастило, — посланик Макгрори — а и други — ще заподозрат, че си дошъл тук с различна цел, не да репатрираш тленните му останки. Затова заминаваш.
— Слушам, господине.
„Той наистина е разочарован“.
— Ще останеш и за погребението. Не се знае кой може да се появи. — Замълча и погледна Сантини. — Тони, има ли начин да помолим Тайните служби да снимат номерата на автомобилите, които ще бъдат на погребението? Още по-добре хората.
— Няма проблем. Кого търсим? — попита Сантини.
— Трябват ни имена и адреси — и снимки, стига да стане дискретно — за да попълним базата си данни — обясни Кастило. — Всичко, което може да ни бъде от полза. В момента разполагаме само с данни.
— Веднага ще се обадя — обеща Сантини.
— След това, Дейв — продължи Кастило, — ако все още искаш да се върнеш, ще направим нещо по въпроса.
Пролича, че Юнг е доволен.
„Поздравления, подполковник Кастило. Спомни си значи какво гласи едно от правилата: Когато има възможност, не покосявай ентусиазма на хората“.
— Накратко, какво остава да направим? — попита Сантини. — Паспортите и какво друго?
— Брашното за палачинки и кленовия сироп — напомни му Кастило.
Артигас помисли, че не е чул. „Какво?“
— Ясно — кимна Сантини. — Какво да ги правя?
— Къде са в момента? — попита Чарли.
— В багажника на служебното беемве — отвърна Солес.
— За Путин са — обясни Чарли. — Обещах да му купя.
Артигас не можеше да повярва. „Обещал е брашно за палачинки и кленов сироп на главореза Александър Певснер?“
— Ще ми кажеш ли какво става, Чарли? — полюбопитства Сантини.
— Алфредо, има ли начин да се разбереш с жена си, без да звъниш у вас?
Мунц кимна.
— Мога да ѝ се обадя и да ѝ кажа нещо съвсем незначително, което е сигнал да отиде до телефонната будка на ъгъла до нас.
— Тя ще направи ли каквото трябва, без да задава въпроси?
— По принцип няма начин — усмихна се Мунц. — Но при тези обстоятелства… — Замълча. — Тя знае, че не съм се прострелял, докато съм си чистел пистолета. И тя е забелязала автомобилите.
— Ами дъщерите ти?
— Те ще направят, каквото им каже майка им.
— Процедираме по следния начин — започна Кастило. — Когато се обади от уличния телефон, ѝ казваш да вземе момичетата, паспортите — и абсолютно нищо друго, това е най-важното — и да вземе такси до „Юнисентър“. Там има ли къде да се видите?
— При заведенията за бързо хранене — отвърна Мунц. — Или в подземния гараж.
— При заведенията е по-добре — реши Кастило. — Ще те откарам там и ще те вмъкна вътре, както те измъкнах. Ще се видиш с тях при заведенията за бързо хранене. С Рикардо, Юнг и Артигас ще те последваме. Трябва да намериш начин да ни покажеш и на трите, за да знаят, че сме от добрите. Като вземеш паспортите…
Мунц вдигна ръка и Кастило замълча.
Полковникът се замисли за момент.