— Дотук добре, Карл. Продължавай.
— След това ги пращаш да пазаруват — продължи Чарли. — Да си купят бельо, каквото им е необходимо за два или за три дни. Никакъв багаж. Само пликове от магазините.
— Няма ли да се връщат в апартамента? — попита Мунц.
— Не. Хващат такси до ферибота и пристигат там не по-рано от десет минути, преди да…
— Има ферибот в девет и половина — сети се Мунц. — Пристига в Монтевидео към един след полунощ. Значи трябва да са там в девет и петнайсет. Като знам какво е движението, трябва да тръгнат от „Юнисентър“ не по-късно от девет и половина. — Погледна часовника си. — Сега е шест без десет. Трудничко ще им бъде, но ще смогнат. Ами после?
— Артигас ще вземе такси до ферибота веднага след като семейството ти го види. Така ще може да купи билети, а Юнг, който остава в „Юнисентър“ с тях, ще ги последва с друго такси до ферибота. Артигас ще ги чака с паспортите и билетите. Така семейството ти ще вижда познати лица и няма да се притеснява толкова. Двамата ще останат с тях, докато са в Уругвай.
— Няма ли аз да ги закарам? — попита Рикардо Солес.
— Ти ще вземеш паспортите, ще ги донесеш тук, за да им се сложат визи, и ще ги върнеш на Артигас на спирката на ферибота.
— Ясно.
Кастило продължи:
— Алфредо ще се качи в колата си — оставил я е на паркинга на „Юнисентър“ — и ще отнесе на Путин брашното и кленовия сироп…
Артигас реши; „Брашно и кленов сироп трябва да са кодови имена за нещо — нещо, за което не искат да ми кажат. За какво ли става въпрос?“
— Ще каже на Путин, че съм му позвънил, че сме се срещнали в „Юнисентър“ и съм му дал брашното и сиропа и съм го помолил да му ги отнесе. Освен това ще подметне, че или довечера, или утре пътувам за Щатите.
Мунц кимна.
— Ще го следвам на тръгване — май ми трябва оръжие — Тони?
— Случайно нося един резервен „Глок“ в куфарчето — отвърна Сантини.
— Ще чакам Алфредо на паркинга на супермаркета близо до бърлогата на Путин. Нали знаеш за кое място говоря, Алфредо?
Мунц кимна.
— След като Мунц занесе брашното и сиропа на Путин, ще се прибере в апартамента си, а аз няма да ги изпускам от поглед. Оставя колата в гаража, качва се у тях, пали лампите, гаси ги, излиза и отива при будката на ъгъла. През това време, не знам как, но трябва да намери начин да се качи на задната седалка на „Черокито“, без никой да го забележи, и аз ще го откарам в апартамента на „Арибенъос“.
— Какъв е този апартамент? — попита Мунц.
— Там ще спиш довечера — обясни Кастило. — Утре, стига всичко с наема да е наред, ти заедно с Ерик Кочиан, Макс и бодигарда на Кочиан, без никой да ви види, отивате в безопасната квартира в „Майерлинг“ в Пилар.
— Кои са тези хора? — попита Мунц.
— Единият е Ерик Кочиан. Журналист е. Събрал е много материали, които ми се иска да прегледаш и да кажеш дали намираш някаква връзка.
— Аз не обичам много журналистите — заяви Мунц. — Защо му трябва бодигард?
Кастило наклони глава на една страна.
— Тази седмица се опитаха да го убият два пъти. Освен това се опитаха да му сложат инжекция фенотиазин. Бодигардът ще ти допадне. Едно време е бил инспектор в полицията в Будапеща, а преди това е служил във Френския чуждестранен легион.
— Говорят ли испански?
— Немски и унгарски.
— А третият? Макс… какъв го каза?
— Макс Бувие — ухили се Кастило. — Той не говори много.
— Още един бодигард ли, Карл?
— И то какъв — кимна Кастило.
— Стига, Чарли — поклати глава Сантини. — Алфредо, бъзика те. Макс е куче. Огромно куче.
Мунц погледна Кастило.
— Не съм те излъгал. Сещам се за нещо важно. Имам намерение да преместя Кочиан в апартамента във „Фор Сийзънс“. Той е на осемдесет и отгоре, има две дупки от 9 мм куршуми и е летял чак от Будапеща. Но за Макс не мога да направя нищо. Налага се да остане в апартамента. Никак няма да му се понрави.
— Остави кучето в апартамента — предложи Солес.
— Няма начин. Той не се отделя от Кочиан. Беше до него дори в болницата в Будапеща.
— Та в тази връзка — сети се Сантини. — Какво ще правим със семейството на Мунц в Монтевидео, докато ги качите на „Гълфстрийма“?
— Алфредо ме заведе в един изключителен хотел в Караско… — започна Кастило.
— Аз те изпратих там — напомни му посланик Силвио. — „Белмонт Хаус“. Ще се обадя да запазят апартамент.
— Не — спря го Чарли. — Така ще бъдете замесен. Не искам да става така. Аз ще позвъня. Ще се наложи да ги накараме да запазят стаята дори ако фериботът пристигне след един.