Макс припна към Кочиан, подаде му лапа, остави се да го погалят по главата и легна в краката на стопанина си.
— Сега кубинците разполагат със снимка как Макс оставя внушителна купчинка на тротоара им, докато аз ръкоплясках.
— Какво?
— Затова, подполковник — отвърна Сиено, докато успешно сдържаше смеха си, — ти предложих да отидеш в парка.
— Макс предпочете обратната посока — обясни Кастило, след това добави: — Дали ще ме разпознаят?
Сиено се замисли, преди да отговори.
— Някой проследи ли те?
— Май не. Върнах се по… — Той замълча. — От посолството се спуснах по хълма, завих наляво и се върнах оттам. Не забелязах някой да ме следи.
— Значи няма страшно. Да се надяваме, че ще решат, че си подпийнал аржентинец.
— Да — отвърна Чарли. — Дано.
Огледа стаята.
— Нещо да се е случило, докато бяхме навън?
— Обади се посланик Силвио — обясни Торине. — Помоли да ти предадем, че посланик Макгрори се е обадил, за да му съобщи, че Артигас е бил преместен в Буенос Айрес. Кой е този Артигас?
— Агент от ФБР. Занимавал се е с прането на пари в Монтевидео. Умен е. Досетил се е какво е станало в имението на Лоримър сам, затова реших че най-безболезненият начин да му затворим устата е, като го включим в ЗОО.
Торине кимна.
— Алекс Дарби не се ли е обаждал? — попита Кастило. — Или някой друг.
— Алекс Дарби звъня три или четири пъти — отвърна Сиено. — Последно преди половин час. Очакваше и собственикът, и escribano, и адвокатът да пристигнат след няколко минути.
— Я ми обясни по-подробно — помоли Чарли.
— Едно от най-интересните изисквания на аржентинските закони е, когато подписваш договор — като например договор за наем на къща в „Майерлинг“ — да присъства и escribano — нещо като нотариус, който чете на глас целия документ ред по ред. Работата на адвоката е да обясни на присъстващите каквото има неясно по договора.
— Същото се прави и в Мексико, гринго — подхвърли Фернандо Лопес.
— Господин Дарби каза, че Кенсингтън е подготвил радиото, че няма да му е необходим повече от час, за да подпише договора — стига всички да се явят — и иска да му позвъниш и да му кажеш дали ще се преместите тази вечер.
— Има ли чаршафи, одеяла и каквото там трябва? — попита Кастило. — Ами храна?
— Не знам за чаршафите и одеялата — отвърна Сиено. — Храна със сигурност няма да има. Освен това аржентинците имат още един доста интересен обичай. Когато се местят някъде, си носят крушки.
— Браво! — възкликна Кастило.
— В Пилар има супермаркет „Джъмбо“ и там ще купим всичко, което ни трябва — обясни Сузана Сиено.
— Ако отидеш на пазар, кой ще наблюдава кубинското посолство?
— По-голямата част от техниката тук се задейства автоматично. Пол ще остане. Нали?
— Няма проблем. Би ли свършила тази работа?
— Разбира се.
— Лестър ще дойде с теб — разпореди се Кастило. — Отивайте в Пилар, купете необходимото от „Джъмбо“, но не тръгвайте за „Майерлинг“, преди да се чуя с Дарби и той да потвърди, че договорът е подписан и останалите са си тръгнали.
— Нашата кола ли да използвам? — попита тя.
— С дипломатически номера ли е?
— Имаме една с обикновени и една с дипломатически.
— Вземете с обикновените номера — реши Кастило.
Тя кимна.
— Ще се намери ли оръжие за Лестър?
По лицата и на Сиено, и на съпругата му се изписа удивление.
Дейвидсън се изкиска.
— Носи му се славата — обясни той. — Момчето е най-страхотният стрелец, който някога съм виждал.
Ефрейтор Брадли, застанал мирно, се изчерви.
— Господин Дарби — започна Сиено и посочи огромния сак, който Кастило го бе видял да сваля от „Черокито“, преди да се качи в апартамента — нямаше представа какво ще предпочетеш, затова е донесъл две „М–16“, пушка помпа, два „Глока“ и два „Колта“, модел „1911А1“ .45.
— Ти избирай, ефрейтор Брадли — каза Кастило.
— Предвид обстоятелствата, господине, поне както аз ги разбирам — започна Брадли — и значително по-добрата балистика на .45 АСР в сравнение с 9 мм, ако позволите, ще взема една от „М–16“ и „1911А1“.
— Дадено — кимна Кастило.
Сиено се усмихна.
— Виждам, че си от хората, ефрейтор, които нямат особено високо мнение за 9 мм.
— Така е, господине. Има неоспорими доказателства, че не са толкова добри колкото .45 АСР — заяви Брадли убедено. — Затова, едно време изваденият от употреба модел „1911А1“ бе обявен за стандартен от военноморската пехота, и ако не се лъжа, от „Специални операции“.
— Така да бъде, стрелче — усмихна се Дейвидсън на Сиено. — Да имаш към ефрейтора някакви други въпроси за качествата на оръжията, Пол?