— Няма да е зле да увием „М–16“ в някакво одеяло — предложи Сузана, без да крие усмивката си, и излезе от хола.
Чу се звън на метал.
Кастило видя, че Брадли е седнал на пода пред сака с оръжията. Вече бе започнал да разглобява избрания пистолет „1911А1“, за да го провери. Бе изпуснал една част и бързо я грабна от пода.
„Господи, колко е бърз“.
— Залагам двайсетачка, че стрелчето може да разглоби това оръжие по-бързо от всички присъстващи — заяви с възхищение Джон Дейвидсън. — При цялото ми уважение, подполковник, по-бързо и от вас, нищо че командвате цялата операция.
— Няма нужда от залози — отвърна Кастило.
Ефрейтор Брадли с нищо не показа, че е чул, но вратът и бузите му поруменяха.
Дейвидсън поклати глава с възхищение.
Деветдесет секунди след като госпожа Сузана Сиено и ефрейтор Лестър Брадли тръгнаха от апартамента, мобилният на Кастило започна да вибрира.
„Още не съм заредил проклетия апарат!“
— Holal
— Карлос?
— Si.
— Нашите приятели Рикардо и Антонио току-що тръгнаха за спирката с документите, от които се интересуваше Алфредо.
Кастило позна гласа на посланик Силвио. Трябваше му секунда, за да се сети, че Антонио е Тони Сантини.
— Ако изпуснат автобуса, Антонио каза, че ще ни звънне и на двамата.
— Да се надяваме, че ще го хванат. Благодаря, че ми казахте.
— Ще се чуем по-късно.
Кастило затвори и погледна Мунц.
— Обади се посланик Силвио. Паспортите с визите пътуват от резиденцията към ферибота. Зареди мобилния.
Мунц кимна, без да каже и дума.
— „Паспортите с визите пътуват от резиденцията към ферибота. Зареди мобилния“. — повтори Джейк Торине. — Имам ли достъп до тази строго секретна информация?
— Разбира се. Батерията ми ще падне всеки момент — обясни Чарли. — За да не забравя, го казах на глас.
Торине се усмихна и поклати глава.
— В банята има зареждачка — обясни Сиено. — Това нали е един от телефоните на господин Дарби?
Кастило кимна.
— Благодаря.
— Гринго, ти кога смяташ да ни кажеш какво става? — попита Фернандо. — Досега се правех на любезен, затова не попитах.
— Добре — отвърна Чарли.
Фернандо му показа среден пръст.
Сиено се върна със зареждачка и след като размести някои от столовете, успя да стигне до електрически контакт.
— Добре — повтори Кастило. — Работата е там, че семейството на полковник Мунц — съпругата и двете му дъщери тийнейджърки — заминават за Щатите. Той се притеснява — има основание — за безопасността им. Посланик Силвио им уреди визите. Обади ми се да каже, че Солес е взел паспортите от посолството и ги носи на Артигас, който ги чака на терминала на ферибота. В момента са в „Юнисентър“, където Юнг не откъсва очи от тях. Ще се качат на ферибота за Монтевидео. Артигас им е купил билети, те ще излязат от страната с личните си карти, не с паспортите. Юнг и Артигас ще ги наглеждат, докато са на ферибота, а след това ще ги закарат в хотел „Белмонт Хаус“ в Караско, недалече от летището, и ще останат с тях.
— Веднага щом утре оправим безопасната квартира, ще закараме „Гълфстрийма“ в Монтевидео. Докато полковник Торине чака сведенията за времето и да му подпечатат летателния план, Юнг и Артигас ще ги доведат на летището, ще минат през уругвайската митница и тръгваме за Щатите.
— Къде в Щатите?
— Първо в Сан Антонио — отвърна Кастило. — За да оставим Фернандо.
— Не можем да летим директно — обясни Торине. — От Монтевидео са седем хиляди и двеста, може би седем хиляди и триста километра. Къде ще презаредим?
— Какво ще кажеш за Кито, Еквадор? — предложи Кастило.
— Става. На четири хиляди километра е, а после ще ни останат около три и малко и Сан Антонио.
— Докато ни няма, Артигас ще дойде тук и ще го заведете в квартирата. Юнг ще придружи тленните останки на Лоримър на полета до Маями — утре вечер към девет и нещо — след това заминава за Ню Орлийнс.
— А ти къде точно отиваш? — попита Фернандо. — Във Вашингтон ли? Можеш да ме оставиш в Маями. Не е нужно да спираш в Сан Антонио специално заради мен.
Кастило погледна братовчед си. „Знаех си аз, че този момент ще настъпи“.
— Сан Антонио ни е на път — обясни той. — Семейството на полковник Мунц ще остане в ранчото.
Чарли забеляза, че изненадата по лицето на Фернандо бързо бе изместена от гняв.
„Дали не е възмущение?“