— Господи! — възкликна Торине.
— Тъй като съм най-обикновен простосмъртен страхливец, се спрях на първия вариант — довърши разказа си Сиено.
— А защо ни казваш всичко това сега?
— Отговорът няма да ти хареса — отвърна Сиено.
— Нищо, кажи — настоя Кастило.
— Ти ме засрами, подполковник — призна той. Посочи Мунц. — Вие също, mi Coronel.
— Как така сме те засрамили? — не разбра Чарли.
— Когато започна цялата тази патаклама — нощта, когато Мастърсън успя да се изплъзне от нас с Мунц…
— Съвсем се обърках, Пол — прекъсна го Торине. — Как така Мастърсън ви се е изплъзнал?
— Когато мръсниците отвлякоха госпожа Мастърсън, Алекс Дарби ми поръча да не изпускам мъжа ѝ и хлапетата от поглед, докато са си у дома. Затова двамата с Алфредо заседнахме пред тях. Бяхме в кола пред дома им. А Мастърсън взел, че минал през задния двор, прехвърлил се през оградата и стигнал пеша до гарата, качил се на влак и отишъл на срещата с лошите, а те го гръмнаха. Мъртъв е, защото аз прецаках нещата, с други думи…
— Изобщо не е така, Пол, същото е мнението и на посланика, и на Алекс Дарби — успокои го Кастило.
— Остави ме да довърша, подполковник — каза Сиено. — Накратко казано, ако си бях свършил работата както трябва, Мастърсън нямаше да се прехвърли през оградата и да се качи на влака. Приемам този провал много лично. Исках да открия кой го е сторил и да им дам да се разберат. Тогава се появи ти, подполковник, пое разследването в свои ръце и на мен никак не ми се понрави. Бях невероятно добър оперативен работник и Алекс Дарби го знае, а ето, че се появи някакъв си тип от армията с приятели по високите места и започна да се разпорежда. Не се случваше за пръв път.
— Затова отидох при Дарби — той е много свестен човек — и го попитах какво, по дяволите, става. Той ми каза, че си най-добрият, когото някога е срещал, че те е виждал в действие и в Ирак, и в Афганистан, че е запознат с всичко, което си направил, за да върнеш откраднатия „727“. Тъй като ставаше въпрос за собственото ми его, а въпросът бе изключително важен, той бе решил да ме държи настрани от всичко, което ти имаше намерение да предприемеш. Просто не искаше да ти се пречкам.
Сиено си пое дълбоко дъх и продължи:
— Нямаше да се примиря, ако ми го беше казал друг, но думата на Дарби бе закон за мен. Виждал съм го в действие. Затова се подчиних. Както трябва да се предполага, той се оказа прав. Ти откри онова копеле Лоримър, а съм сигурен, че никой друг нямаше да успее. Организира операцията в Уругвай за по-малко време, отколкото предполагах, че е възможно и…
— Това не беше успешно проведена операция — напомни му Кастило. — Лоримър и един от хората ми бяха убити. Простреляха Алфредо…
— А вие обезвредихте ударен екип на Спецназ. Не изпуснахте нито един. Това не се случва често. Те са изключителни.
— Сигурен ли си, че са от Спецназ!
— Или Спецназ, или Щази, или някой друг, може би дори кубинци, обучени от… по-важното е, че заповедите и финансирането им идва от Федералная Служба Безопасности. Кой друг може да бъде, освен ФСБ, подполковник? Крайно време е да започнем да наричаме нещата с истинските им имена. Не обсъждаме въпроса за изчезнали или откраднати руски атомни бомби, без да ги споменаваме.
— Каза, че съм те засрамил, че двамата с Алфредо сме те засрамили. Защо?
— Подполковник, ти направи онова, което бе преценил, че е правилно — също и ти, Алфредо — без да мислите какви последствия може да има за вас самите. И аз бях същият, преди мръсниците в Ленгли да ме смачкат. Това е срамота. Затова реших да изляза от сянката.
— Излиза — обади се Кочиан, — че двама от нас са на мнение, че ФСБ е зад цялата тази работа. Радвам се, че не съм единственият.
— Трима, господин Кочиан — намеси се Шандор Тор.
Когато Кастило погледна Тор, унгарецът обясни:
— След нападението на „Моста на свободата“ предполагах, че гадовете са от бившето Щази…