Паркира до тротоара и тъкмо се канеше да слезе, когато реши друго. Извади мобилния.
Джейк Торине се обади на второто позвъняване.
— В гнездото са. Хулио е отпред — докладва Юнг.
— Не забравяй да заредиш телефона — отвърна Торине. — Да не се налага утре да пращаме човек да ви издирва… поточно казано, днес.
— Вече ти казах, че ще го направя — сопна се Юнг и затвори.
Веднага осъзна грешката си. „По дяволите! Той е напълно прав. Това е много важна подробност, а аз дори не бях помислил да заредя мобилния.
В апартамента има две зареждачки. Едната може да се включи към запалка. Ще я взема, ще тръгна пеша и ще я дам на Артигас. След това ще заредя моя“.
Отвори доста непохватно вратата на беемвето, защото се наложи да действа с лявата ръка. След това понечи да заключи.
— Buenos noches, Senor Yung — чу глас зад себе си. — По-точно Buenos dias, нали така?
Юнг усети как се вледенява.
„Господи, косата на врата ми се накъдри. А винаги съм си казвал, че това е просто образно казано“.
— Ордьонес, изкарахте ми акъла! — въздъхна Юнг.
— Извинявайте — отвърна главен инспектор Хосе Ордьонес. Усмивката му издаваше, че е развеселен, вместо смутен.
Юнг го погледна злобно.
— Нали нямате намерение да ме разпитвате какво правя по улиците на Караско в този час? — продължи Ордьонес.
— Пет пари не давам какво правите — сопна се Юнг.
— Трябва да поговорим, сеньор Юнг.
— Хайде да оставим разговорите за някой друг път. Денят ми беше доста натоварен и ми се иска да си легна.
— Налага се — настоя инспекторът.
— А налага ли се да се крия зад дипломатическия си имунитет, за да се наспя?
— Тъкмо затова трябва да поговорим. Много ми се иска да не намесваме дипломатическия ви имунитет в тази твърде смрадлива какофония.
„Мама му стара! Ами сега какво?“
— Позволете ми да перифразирам молбата си — продължи Ордьонес. — Много ми се иска да поговорим. Имате думата ми, че разговорът ще бъде неофициален. От вас се иска само да ме изслушате. Не е нужно да казвате каквото и да било, освен, разбира се, ако не пожелаете.
Юнг го погледна, но не отговори.
— Какво губите, сеньор Юнг? — убеждаваше го Ордьонес. — Ще отнема само няколко минутки от времето ви. Можете да ме почерпите една малка чашка уиски.
— Добре — примири се Юнг. — Да се качим в апартамента ми. И да се разберем отсега. Щом ви кажа, че искам да си лягам, си тръгвате и ме оставяте да се наспя.
— Голям сте симпатяга, сеньор Юнг.
— Страшен апартамент — отбеляза Ордьонес, когато Юнг запали лампите в хола.
— Благодаря. Какво уиски предпочитате?
— Скоч, ако имате — отвърна Ордьонес. — Преди да седнем, какво ще кажете да ви оправя превръзката?
Юнг погледна ранената ръка. Превръзката бе напоена с кръв и много мръсна.
„Това пък откъде се взе? Нямаше го последния път, когато проверих. Сигурно съм я омърлял, докато лазех под беемвето на ферибота“.
— Извини ме, че се меся, но трябва да се смени — настоя Ордьонес.
— Имам бинт и марля в банята — отвърна Юнг и с малко закъснение добави: — Благодаря.
Ордьонес свали превръзката бавно и много внимателно, след това огледа засъхналата кръв.
— Извадили сте късмет — отбеляза той. — Няколко милиметра встрани и щяхте да имате сериозен проблем.
— Изпратих кутия бонбони на вашия човек с пушката — отвърна Юнг.
Ордьонес се разсмя.
— Вече си поговорих с него. Намеренията му са били благородни. Опитвал се е да ви спаси живота.
Инспекторът почистваше раната с дезинфектант, а Юнг се опитваше да не се дърпа и свива от болка.
— Случайно да знаете добър автомонтьор? „Блейзърът“ ми е станал на решето.
„Защо, по дяволите, го казах?“
— Че то е било като минно поле — отвърна Ордьонес. — Между другото, познавам. Ще ви дам адреса и ще му се обадя да му кажа, че сте ми приятел.
— Благодаря.
— Така вече е по-добре — заяви инспекторът три минути по-късно, когато пусна ръката на Юнг. — Сега можем да пийнем уискито, което бяхте така любезен да ми предложите.
— Благодаря, господин главен инспектор.
— За мен беше истинско удоволствие да ви помогна. Моля ви, наричайте ме Хосе.
Юнг се усмихна и го подкани да излезе от банята.
— Какво ще пиеш? — попита той и посочи бутилките на бара.
— „Феймъс Граус“, ако обичаш.
Юнг му подаде чашата и попита дали иска лед.
Ордьонес кимна.
— Да, ако обичаш.