След това продължи:
— Едно време пиех „Джони Уокър блеклейбъл“. После хората от „Джони Уокър“ отнеха дистрибуторските права на приятеля ми — а семейството му се занимаваше с това от поколения — затова престанах да пия „Джони Уокър“ и минах на „Феймъс Граус“. Приятелят ми вече е техен дистрибутор.
— Много интересно — измънка Юнг.
Подаде чаша „Феймъс Граус“ на инспектора и наля и за себе си.
— Ние, от Латинска Америка — бил си тук достатъчно дълго и сигурно го знаеш — сме така — продължи Ордьонес. — Отблагодаряваме се щедро на приятелите си, наказваме враговете и сме злопаметни.
— Ами? — отвърна Юнг.
— Не са ли и китайците същите, сеньор Юнг? Може ли да те наричам Дейв?
— Ние китайците сме неразгадаеми — обясни той.
— Като агентите на ФБР ли?
— Като някои агенти на ФБР. Трябва да призная, че има колеги, които говорят прекалено много. Аз не съм от тях. Казвам ти го като приятел. А отговорът е да, можеш да ме наричаш Дейв.
Ордьонес се разсмя.
— Благодаря. Та като говорим за приятели, случайно да познаваш един аржентинец Алфредо Мунц?
„Мама му стара!“
Щом стана очевидно, че Юнг няма никакво намерение да отговори, Ордьонес продължи:
— До много скоро, той беше шеф на ДРУ. Нали знаеш какво е ДРУ?
— Знам какво е ДРУ — изсъска Юнг.
— El Coronel Мунц наскоро се оттегли — продължи да разказва инспекторът. — Чу се, че се бил оттеглил, защото не успял да разбере достатъчно бързо първо кой е отвлякъл госпожа Мастърсън, а след това кой е убил съпругът ѝ.
Юнг мълчеше. Отпи глътка скоч.
— Такива са те, аржентинците. Жалко — отбеляза Ордьонес. — Много обичат да прехвърлят вината си на друг. Как се казваше на английски? Търсят си изкупителна жертва.
— Имаше такова нещо.
— Сега аржентинското правителство разправя: „Защо да се срамуваме, че съпругата на дипломат бе отвлечена, а самият дипломат убит в страната ни? На бърза ръка пенсионирахме човека, който трябваше да предотврати тази издънка. Некомпетентността му струва работата“.
— Доста неприятно — съгласи се Юнг.
— Наистина неприятно. А когато се разнесе клюката, че полковник Мунц се е прострелял, докато си е чистил пистолета, много хора си казаха, че това е несполучлив опит да се самоубие, защото е засрамен заради собствената си некомпетентност.
— Значи се е прострелял, докато си е почиствал пистолета, така ли?
— Наистина ли нямаш представа за кого говоря?
Юнг не отговори.
— Как да разбирам мълчанието ти, Дейвид, и безизразното лице? Че познаваш полковник Мунц — или поне имаш представа кой е — или че не го познаваш и нямаш никаква представа кой е?
— Нека това да остане един от въпросите, на които Юнг не желае да отговори — отвърна агентът.
Инспекторът се усмихна.
— Мога само да ти кажа, Дейвид, че аз не бях от онези, които повярваха, че Мунц е некомпетентен и че се е опитал да се самоубие, докато си е чистил пистолета.
— Така ли?
— Нито за секунда. Виж, Дейвид, Алфредо Мунц ми е добър приятел — бих казал много добър приятел, на когото държа.
— Така ли?
— Запознахме се, защото бяхме колеги. Той управляваше ДРУ от своята страна на река Плата, а аз управлявах — все още управлявам — Вътрешен отдел на уругвайската Национална полиция. Името може и да е подвеждащо, но моят отдел върши в Уругвай онова, което ДРУ върши в Аржентина.
— Това не го знаех — отвърна агентът.
— Разбира се, че не го знаеш — закима Ордьонес. — Все пак ти си един от десетина, може би дори повече, агенти на ФБР във вашето посолство, които се занимават единствено и само с пране на пари, нали така?
— Щом казваш.
— Скоро след като двамата с Алфредо започнахме съвместната си работа, научихме — и то с огромно учудване — че и двамата сме честни ченгета. За съжаление, такива като нас не са много — нито в Аржентина, нито в Уругвай.
— Съжалявам, че е така.
— С течение на годините, докато двамата с Алфредо работехме над съвместни проекти за защита на общите ни интереси — например защита на видни личности…
— Защита на видни личности ли?
— Наши държавни дейци, дипломати, видни личности, дошли на посещение в страната, като например държавни глави. Вземи Фидел Кастро. Ти знаеше ли, че когато Фидел Кастро посещава Уругвай, той и по-високопоставените членове на антуража му отсядат в хотел „Белмонт Хаус“, съвсем наблизо?
— Май съм чувал нещо такова — отвърна Юнг.
— Например, когато Кастро посети Аржентина, Мунц отговаряше за охраната му, а когато идваше тук — отговарях аз. И в двата случая работехме заедно.