„Гаднярят не вдига собствения си телефон“.
— Обажда се подполковник Кастило за разговор с посланика, ако обичате — обяви Кастило.
— Здрасти, Чарли! — прозвуча веселият глас на посланик Монтвейл. — Кажи как си, където и да се намираш в момента.
— В Буенос Айрес, господине. След три или четири часа летя за Щатите.
— Хубаво е, когато не ти се налага да се съобразяваш със самолетното разписание, нали? — подхвърли Монтвейл и без да чака отговор, продължи: — Значи ще се видим след около дванайсет часа, нали така?
— Ще ми отнеме малко повече време, господине. Заминавам първо за Тексас, след това за Пенсилвания.
— Това е едно от нещата, за които спешно трябва да поговорим, Чарли. За куфарчетата в Пенсилвания. Човекът, който трябваше да разговаря с мен, така и не се появи. Независимо от часа, обади ми се, когато пристигнеш във Вашингтон. И го доведи със себе си.
— Стига да е възможно, господине. Но ще се видя с него, преди да дойда във Вашингтон.
— А би ли ми казал защо ще ходиш в Тексас?
— Бе отправена заплаха към семейството на един от основните ми източници на информация. Ще ги доведа в Щатите, за да са на сигурно място.
— Как прецени, че заплахата е истинска? За източника и семейството му? Или заплахата е отправена единствено към семейството? Къде ще ги отведеш?
— Освен всичко друго, бе направен опит — имам основание да вярвам, че става въпрос за същите неизвестни лица, които бяха в имението — да отвлекат специален агент Юнг. Той бе ранен.
— Това ли е основанието ти?
— Трупът не може да бъде идентифициран. Нападателят е бил приготвил спринцовка с приспивателно. Същият начин на действие както при двата опита за отвличане досега — на източника ми в Будапеща и госпожа Мастърсън.
Монтвейл изсумтя.
— А ти нямаш никаква представа кои са тези хора, така ли, Чарли?
— Имам няколко теории. Ще ви разкажа подробно, когато се видим.
— Как е Юнг? Ще се оправи ли?
„А, сети ли се да попиташ за Юнг?“
— Куршумът е направил дупка в ръката му. Извадил е късмет.
— Да не би да използват вече пушки?
— Юнг е бил прострелян, докато уругвайските полицаи са стреляли по лошия.
— А какво казва уругвайската полиция по въпроса?
— И за това исках да поговоря с вас — отвърна Кастило.
„Въпреки че точно сега нямам никаква представа какво да кажа“.
— Значи ни предстои дълъг разговор.
— Господине, моля да ме извините, но забравих останалите въпроси, които ми зададохте.
Монтвейл се замисли за момент.
— А, да. И източника, и семейството ли ще доведеш, или само семейството?
— Само семейството, господине. Съпругата му и двете му дъщери.
— Къде в Тексас ще ги заведеш?
— В „Дъбъл Бар Си“. Ранчото е на семейството ми. Изолирано е.
— И плува сред море от петрол някъде в Тексас.
„Господи, и това ли знае?“
— Вчера това се оказа доста полезна информация — обясни Монтвейл. — Ще ти разкажа, когато се видим.
Кастило не отговори. „Този какви ги дрънка?“ Монтвейл продължи:
— Предполагам си помислил за охраната на ранчото?
— Да, господине, уредих агенти от Тайните служби да са там, когато пристигнем.
— Чух нещо по този въпрос — отвърна посланикът и думите му прозвучаха като обвинение. — Защо?
Кастило отново не отговори.
— Мога ли да ти помогна с нещо, Чарли? Имаш ли нужда от нещо?
— Много ли ще ви затрудня, ако ви помоля да изтеглите Едгар Дешамп от Париж, докато приключим с цялата тази работа? Той е представител на ЦРУ…
— Знам кой е — прекъсна го Монтвейл. — Щом смяташ, че е необходимо, ще го кача на първия самолет.
— Мисля, че е много важно, господине.
— Значи ще бъде на следващия самолет. Сигурно ще бъде във Вашингтон, преди ти да се върнеш. Нещо да му кажа ли?
— Не, господине.
— Но ти ще ми кажеш защо ти е, когато се видим, нали?
— Да, господине, разбира се.
— Знам, че се повтарям, но трябва да поговорим колкото е възможно по-скоро.
— Добре, господине.
— Нещо друго, Чарли?
— Не, господине.
— Беше ми приятно да си поговорим — отвърна Монтвейл и затвори.
— Белият дом.
— Трябва да разговарям с господин Ото Гьорнер във Фулда. Германия — заяви Кастило. Номерът е…
— Ото Гьорнер — прозвуча гласът на изпълнителния директор.
— Обаждам се от Белия дом, господин Гьорнер — представи се телефонистката на немски. — Бихте ли изчакали да ви свържа с подполковник Кастило?