— Подполковник, тази линия не е обезопасена, повтарям, не е обезопасена.
— Ясно. Благодаря — отвърна Чарли. — Wie gehts, Otto!
На Ото Гьорнер не му стана никак приятно да му се напомня, че на Кочиан му е необходима защита, както и че Кастило трябва да моли за съдействие аржентинското ДРУ.
— Знаеш какво се случи в Будапеща, Ото — натякна Чарли. — Дори без да намесваме аржентинците, той е на по-сигурно място тук.
— А ти имаш ли доверие на аржентинците?
— Вярвам, че ще действат, за да опазят интересите си. Освен това той е заобиколен от свестни хора.
Гьорнер помълча малко.
— Ще се обадя веднага щом приключим разговора.
— Ще те държа в течение — обеща Кастило.
— Естествено, че ще ме държиш в течение — отвърна Ото и затвори.
Чарли се обърна към Алекс Дарби:
— Следващият разговор е с местен номер — обясни той.
— Би ли позвънил в посолството да помолиш да блокират изписването на номера?
Дарби кимна, извади мобилния си и натисна едно от копчетата за автоматично набиране.
— Обажда се Дарби — представи се той. — През следващите трийсетина секунди ще бъде осигурена обезопасена линия от Белия дом за подполковник Кастило. Той ще ви даде един местен номер. Блокирайте изписването на номера на посолството. — Замълча. — Да, много добре разбирам, че от пашата централа разговорът няма да бъде обезопасен.
Той прекъсна връзката и погледна Кастило.
— Готово.
— Върви да ритнеш топката на Макс, Алекс, и вземи Сузана със себе си, ако обичаш. — Обърна се към Кенсингтън:
— Ти остани, Боб, но искам да оглушееш.
Дарби и Сузана излязоха.
— И така, Боб — нареди Кастило, — свържи ме с посолството.
— Hola?
Мъжкият глас отговори на испански, но руският акцент бе много силен. Кастило реши, че е горилата, която бе последвала Певснер в тоалетната на бензиностанцията.
— Бих искал да говоря с господин Певснер, ако обичате — помоли Чарли любезно на руски.
— Няма такъв.
— Предай му, че господин Госингер го чака за разговор — нареди грубо той.
Отговор не последва, но двайсет секунди по-късно Алекс Певснер се обади.
— Gutten Morgen, Herr Gossinger — поздрави той.
— Алфредо докара ли ти брашното и кленовия сироп, Алекс?
— Да, много ти благодаря. Защо ми се струва, че не се обаждаш, за да провериш дали съм получил подаръка?
— Защото си параноик — отвърна невинно Кастило.
Певснер не отговори веднага.
— Ти имаш ли представа колко хора си позволяват да ми се подиграват, Чарли?
— Само приятелите ти. А те не са много.
— Или да ме обиждат? — попита Певснер.
— Сигурно и те са толкова — отвърна строго Кастило.
— Ти кога за последен път видя Алфредо?
— Когато му дадох сиропа и брашното. Параноята ме кара да се питам дали задаваш този въпрос само от любопитство.
— Той е изчезнал — отвърна Певснер. — Много съм притеснен за него.
„Това не е ли искрена загриженост?“
— Пита ли Хауърд Кенеди?
— Тъкмо Кенеди ми каза. Не може да го открие. Нито пък жена му и дъщерите му.
„Този път ще устоя на изкушението да му се доверя и няма да му кажа да не се притеснява“.
— Мили боже! — възкликна Чарли с глас, в който прозираше уплаха и гняв. — Какво искат приятелите ти от Мунц?
— Какви приятели, Чарли?
— Много добре знаеш какви приятели, дяволите да те вземат. Онези, които се опитаха да ме очистят в Будапеща или да ме отвлекат, същите, които са посегнали на един от хората ми в Монтевидео.
— Ако моите приятели са се опитали да те очистят, Чарли, сега нямаше да говорим — отвърна напълно спокойно Певснер. — Други хора, които не са ми приятели — може и да се интересуват от онова, което Мунц знае за изчезналите от Уругвай пари.
— Защо не накараш Хауърд да каже на въпросните хора, че парите са у мен?
— Това предполага, че Хауърд — следователно и аз — знае кои са въпросните хора.
— Точно така. Надявам се Хауърд да е предал съобщението ми, че ако нещо се случи на Ерик Кочиан, ще го приема лично.
Певснер не отговори.
— Така и така повдигна въпроса, Алекс — продължи Кастило, — тъкмо затова се обаждам. Хауърд предал ли е съобщението?
Последва кратко колебание, докато Певснер обмисляше отговора си.
— Доколкото знам, Хауърд е говорил с едни хора, които познават други едни хора.
— Кажи му да поговори отново с тях и този път да им каже, че ако нещо се случи с Алфредо или семейството му, ще го приема точно толкова лично, колкото и ако се случи нещо с Кочиан.