— Смятам да спя през целия път до Сан Антонио — отвърна Чарли. — Фернандо може и да бъде изморен, но после ще се наспи.
— Надявам се, знаеш какво правиш — отвърна тя.
— Фернандо ще ти разкаже какво се случи — обеща Кастило. — Не искам да говоря по телефона.
— Разбирам.
— Ще се видим скоро, бабо.
— Сигурно — въздъхна доня Алисия. — Vaya con Dios, mi amor.
— Можеш да прекъснеш връзката, Боб — обърна се Кастило към сержант Кенсингтън.
— Слушам, господине.
Чарли надникна през прозореца и видя, че ефрейтор Лестър Брадли от морската пехота продължава да играе с Макс.
— Нали ще наглеждаш Лестър, Боб?
— Не се притеснявайте за хлапето, подполковник — отвърна Кенсингтън.
— Не са ти необходими мускули, за да си добър боец. Това ли се опитваш да ми кажеш?
— И това, подполковник. Кранц беше още по-дребен от Лестър, а бе невероятен войник, докато онези мръсници не го…
— Казва се „докато онези мръсници не го ликвидираха“. Не изпускай Брадли от очи.
— Нямах това предвид.
Кастило го погледна и му даде знак да продължи мисълта си.
— Той умее да се справя с трудностите.
— Да, беше блестящ в имението.
— Говоря за „Макол“. Единствено вие двамата с Вик Д’Алесандро му бяхте наредили да не обелва и дума за случилото се тук. Говорим за морски пехотинец, който не знам дали тежи и шейсет килограма. Освен това е ефрейтор, а всички около него са били от сержант нагоре. Знаете ли какво е станало там?
Кастило поклати глава.
Кенсингтън се ухили.
— Джон Дейвидсън ми разказа. Решил, че някакъв снайперист, старши сержант, се избъзикал с него, и затова му бил изпратил Брадли. Затова попитал Лестър как станало така, че попаднал в квалификационните курсове. Когато Дейвидсън зададе на някого въпрос, обикновено получава отговор. Лестър отвърнал, че няма представа. Дейвидсън го попитал откъде идва и Лестър му казал, че бил нещо като машинопис в посолството тук. Затова Дейвидсън му казал да не си въобразява, че ще го включи в курса, че не било лично отношение, но просто не притежавал необходимите качества. Той дори не е бил на курс по парашутизъм. Тъй като можел да пише на машина, Дейвидсън решил, че и при него може да се заеме със същото. Да заляга над клавиатурата на компютъра. Лестър дори не му казал, че е служил в Ирак.
— Значи това е правил, докато генерал Макнаб и Вик са отишли в „Макол“, за да го отведат на погребението на Кранц, и тогава Макнаб му благодарил, че те е спасил от нинджите.
Кастило се разсмя.
— Много ми се иска да бях видял изражението на Дейвидсън, когато Макнаб му е казал. Джон е страхотен…
— Така е.
— Може би Лестър се е боял да не изпусне нещо.
— Нищо подобно. Попитах го защо не е казал нищо, а той отвърна, че е знаел, че вие двамата с Вик не искате да разлайва кучетата, затова мълчал. Знаел, че рано или късно всичко ще излезе наяве. Това се опитвах да кажа. Той е много хитро и умно парче и аз много го харесвам.
— Аз също.
— Все още ли сте дружки с Макнаб, подполковник?
— Макнаб няма дружки.
— Надявах се да задействате малко връзки и да ги включите в квалификационните курсове. Много му се иска да попадне там.
— Той иска квалификационен курс ли? — попита учуден Кастило.
— Иска да попадне в „Специални операции“. Кофти работа. Що се отнася до мен, аз веднага бих гарантирал за него.
— Ние знаем, че го бива. Когато всичко приключи, ще направя, каквото ми е по силите. Длъжник съм му.
— По този повод, подполковник, когато откриете гадовете и започнете да режете глави, много ми се иска да ме включите в операцията.
— Става.
— Разбрахте ли нещо досега?
— Много ми се иска да ти кажа „да“. Много зависи от онова, което знаят Ерик Кочиан, Юнг и Мунц. Затова ги пази. Вече се опитаха да очистят Юнг.
— Разбира се, подполковник. Приятен полет.
Въпреки че не беше в униформа и не бе длъжен да козирува, сержант Кенсингтън отдаде чест.
Подполковник Кастило, също в цивилно облекло, отвърна подобаващо.
— Гледай да не се набутваш между шамарите, сержант — и ти, и Лестър — предупреди той и излезе.
ТРИ
Международно летище
На Караско „Генерал Сезарео Л. Берисо“
Караско, Монтевидео Република Уругвай
13:05, 9 Август 2005
— Струва ми се, че Юнг се е поувлякъл, Чарли — отбеляза Джейк Торине и посочи през прозореца на пилотската кабина, докато „Гълфстриймът“ рулираше по пистата. — Казах му да осигури нещо малко за хапване.