Кастило, коленичил на пътеката точно зад пилотската седалка, погледна накъдето сочеше Торине и забеляза, че ги очакват хора от наземния персонал митнически служители, застанали до огромен бял ван, на който бе написано „Кетъринг“.
— Това „Кетъринг“ да не се окаже нещо като „военно разузнаване“? — обади се шеговито Фернандо Лопес от седалката на втория пилот.
На Кастило не му бе никак весело.
— Нали цялата идея бе да не привличаме внимание — натякна той.
Изправи се и се върна в салона, седна на едно от канапетата и погледна през прозореца.
Наземният персонал насочи „Гълфстрийма“ към Стоянка. Торине изключи двигателите веднага щом спряха.
Кастило отвори вратата и погледна навън.
Служителите от митническия и паспортния контрол се приближиха.
— Добре дошли в Уругвай, господине — поздрави единият на английски. — Позволете да се качим на борда.
— Разбира се — отвърна Кастило и се отдръпна, за да минат.
— Доколкото разбрахме, няма да сваляте багаж и всички пътници продължавате.
— Точно така.
„Как, мама ви стара, сте разбрали?“
— В такъв случай, сеньор, няма да има митническа и паспортна проверка. Екипажът може да отиде до кулата, за да провери прогнозата за времето и да предаде летателния си план.
— Благодаря.
— Ще зареждате ли, имате ли нужда от нещо друго?
— Ще допълним резервоарите. Освен това имаме нужда от малко храна.
Служителят погледна вана.
— Храната ви вече е уредена — отвърна той.
— Благодаря ви — кимна Кастило.
„От Юнг, който няма начин да не свърши онова, което му е поръчано“.
— Ще изпратим цистерна веднага — продължи служителят. — Заповядайте отново, следващия път за по-дълго — добави той с усмивка и слезе по стълбата, последван от колегата си.
Кастило се върна в пилотската кабина.
— Джейк, няма да има никакви усложнения. Просто предай летателния план.
— Къде, по дяволите, са пътниците ни? — попита на глас Торине.
— Нямам представа. Дай да оправим най-важното — летателния план.
Докато Торине стигне до вратата, ванът с надпис „Кетъринг“ се беше приближил толкова близо, че когато задната врата се отвори, почти докосна корпуса.
„Мама ви стара, помисли си Торине. Не можете ли да внимавате?“
Мъж в костюм скочи от вана на „Гълфстрийма“.
— Buenos tardes! — поздрави весело той, след това погледна разстоянието между вана и мястото, където бе застанал, поклати недоволно глава и заслиза по стълбите, Застана до задната част на вана и протегна ръце, сякаш искаше да хване някого.
Младо момиче скочи навън. Целуна мъжа по бузата, след това погледна Кастило, сякаш чакаше разрешение да се качи.
Кастило си помисли: „Това сигурно е по-малката дъщеря на Алфредо“.
Усмихна се и ѝ махна да се качи.
Почти веднага от вана изскочи друга млада жена, след нея по-възрастна, целунаха мъжа една след друга и се качиха в самолета. Мъжът тръгна след тях, огледа пътническия салон и влезе.
— Внимавайте, най-добре да затворим — подхвърли той и дръпна щорите на прозорците зад канапетата.
Специален агент Уилям Д. Юнг — младши от ФБР се качи след тях.
— Някой ще ми каже ли какво става? — обърна се Кастило към Юнг.
— Подполковник Кастило, това е главен инспектор Ордьонес — посочи Юнг мъжа в костюма.
„Мили боже, какво му става на този Юнг? Как може да ме представя с истинското ми име и чин?“ Ордьонес се усмихна на Кастило и протегна ръка.
— Позволете ми да изразя искрената си благодарност, подполковник, за всичко, което правите за семейството на общия ни приятел Алфредо.
Кастило стисна ръката му, ала не отговори.
Ордьонес се обърна към Торине.
— Вие ли сте пилотът?
Торине кимна.
— Въздушен контрол е отсреща — посочи инспекторът. — Подайте план до Порто Алегре, Бразилия. По този начин ще привлечете много по-малко внимание, отколкото с дестинация толкова на север.
Торине сви рамене и погледна Кастило, сякаш питаше: „Защо не?“.
Кастило кимна.
— Освен това ви предлагам да излетите час по-скоро — продължи Ордьонес.
Торине слезе по стълбата, подмина цистерната с гориво, заобиколи сградата отляво и влезе с бърза крачка.
Ордьонес се обърна към Юнг.
— Ще ми помогнеш ли за храната, Дейвид?