Юнг кимна.
Ордьонес погледна насядалите по канапетата жени.
— В добри ръце сте. Аз ще се грижа за Алфредо. Vaya con dios!
Заслиза по стълбите и понечи да се качи във вана.
Юнг подаде на Кастило сгънат лист, гъсто напечатан.
— Всичко, което знам, е тук — рече той и тръгна надолу но стълбите.
Кастило понечи да разгъне листа, но преди да успее, Юнг го повика по име. Приближи до вратата. Юнг му подаваше запечатан контейнер. Кастило слезе до средата на стълбата и го пое. Малко непохватно остави контейнера на пода в пътническия салон.
Когато се обърна отново, Юнг му подаваше втори контейнер. Тъкмо го бе оставил и него и се обръщаше, когато забеляза, че Ордьонес дръпна Юнг във вана на кетъринговата служба.
— Обади се в офиса и остави номер, на който мога да се свържа с теб! — провикна се Кастило.
Юнг кимна и вратите на вана се затвориха. Почти веднага след това автомобилът потегли.
Кастило се усмихна.
„Обади се в офиса и остави номер, на който мога да се свържа с теб“, нареди мениджърът на проблематичния продавач.
„Мили боже!“
Усети, че жените го наблюдават. Влезе в салона.
— Аз съм Карлос Кастило, приятел на баща ви — представи се той на по-малкото момиче.
Тя му се усмихна срамежливо.
— Говорите много добър испански за Norteamericano — отбеляза момичето.
— Благодаря — отвърна Чарли.
— Ето го и Джейк! — провикна се Лопес от пилотската кабина.
Пет минути по-късно, Торине се беше разбрал с хората, които зареждаха, обиколи самолета, за да огледа всичко, качи се и затвори вратата.
— Вдигаме гълъбите, Фернандо — провикна се той и се обърна към Чарли.
— След като излетим, поемаме към Порто Алегре — обяви той.
Торине погледна жените и попита по-малкото момиче:
— Говориш ли английски?
— Si, senor. Малко.
Торине се усмихна.
— Аз съм пилотът. Ако стюардът не ви дава каквото поискате, само ми кажете. Искам да ви предупредя, че е от най-некадърните.
Тя му се усмихна и погледна Кастило. Чу се рев на двигатели.
Шейсет секунди по-късно „Гълфстриймът“ започна да рулира.
Кастило вече бе разгърнал напечатания лист и още преди самолетът да излезе на пистата, се бе зачел.
Подполковник,
Не бях сигурен дали ще ни остане време да поговорим.
Написах всичко, преди да тръгна за летището, защото имах известни съмнения, че могат да на отведат до един в белезници.
Ордьонес се оказа невероятно схватливо и хитро ченге. Извадихме късмет, защото е добър приятел на Мунц.
Той знае много — дори бих казал прекалено много — за имението.
Знае, че хеликоптерът на руския мафиот е бил там. Подозира, че и той е замесен.
Знае, че онова, което се е случило там, няма нищо общо с приказките, че Лоримър бил наркотрафикант.
Знае, че е свързано е „Петрол срещу храни“ Трябва да призная, че потвърдих подозренията му в тази връзка.
Знае, че парите са у нас. Няма доказателство, разбира се, но аз знам не по-зле от него, че е истински виртуоз в намирането на доказателства по въпросите, които го интересуват.
Идентифицирал е (по пръстовите отпечатъци) един от нинджите — майор Алехандро Винченцо от кубинското разузнаване, с когото се е запознал навремето, когато Кастро е бил на посещение в Монтевидео, а Винченцо е отговарял за охраната му.
Според мен веднага щом има възможност, трябва да поговорим по обезопасена линия.
Ако нещо съм оплескал, много съжалявам.
Кастило прочете бележката два пъти, сгъна я и я прибра в джоба си.
Когато „Гълфстриймът“ набра височина, той влезе в пилотската кабина и показа написаното на Торине и Лопес.
ЧЕТИРИ
Международно летище „Сан Антонио“
Сан Антонио, Тексас
03:50, 10 Август 2005
Кастило се събуди, когато Лопес го разтърси за рамото. Спа неспокойно, защото след като излетяха от Кито, се бе свил на една от седалките в предната част на пътническия салон.
По-младото момиче се бе отпуснало на седалката срещу него. Госпожа Мунц и по-голямата ѝ дъщеря бяха полегнали на канапетата. Когато отвори очи, Кастило забеляза, че са се изправили, че очите на малката, изпънала гръб, издават загриженост, дори страх.
След това забеляза защо.
В салона имаше четирима непознати. Единият бе в спретната униформа на лейтенант от имиграционното бюро. Другите двама бяха тежко въоръжени, облечени в черни гащеризони, на гърдите с емблеми на служба „Американски митници“.