Човекът сви рамене и вдигна и двете си ръце.
Значението на жеста бе повече от ясно. „Нямаше начин да я спра“.
XIII
ЕДНО
Международно летище „Лихай Вали“
Алънтаун, Пенсилвания
10:35, 10 Август 2005
Докато „Гълфстриймът“ рулираше на „Лихай Вали“, Кастило забеляза специален агент Джак М. Бритън от Тайните служби на САЩ — облечен в розово сако на сини и бели ивици, жълта блуза с три копчета, светлосини панталони и лъскави мокасини с пискюли — облегнат на предния капак на единия от двата черни „Юкона“ с тъмни прозорци, за които Кастило бе почти сигурен, че са на Тайните служби.
С Бритън имаше трима мъже, по-скромно облечени, които по всяка вероятност бяха от местния клон на Тайните служби.
Кастило спря самолета.
— Върви да се оправиш е комитета по посрещането — подкани го Торине. — Аз ще се заема с документите и ще заредя. Та в тази връзка, защо не ми дадеш една от кредитните си карти?
Кастило разкопча предпазните колани, стана от пилотската седалка, подаде на Торине карта „Американ Експрес“, върна се в празния пътнически салон, отвори вратата и заслиза по стълбите.
— Хубаво самолетче — поздрави Бритън. — За пръв път го виждам.
— Как си, Джак? — Кастило стисна ръката на Бритън.
Бритън го запозна с останалите.
— Това са специални агенти Хари Ларсън и Боб Дейвис, а това е шефът им, специален агент наблюдател Фред Суонсън. И тримата са от Филаделфия.
— Аз съм стар приятел на Исаксън и Макгуайър — обясни Суонсън, докато се здрависваха.
— Значи знаете, че документите ми от Тайните служби са под въпрос.
— Знам, че идеята да ги получите е била на Джоел — отвърна Суонсън. — С две думи, сред приятели сте, подполковник.
— Наричайте ме Чарли — предложи Кастило. — Толкова отскоро съм подполковник, че когато някой го каже, се оглеждам, за да разбера за кого става въпрос.
Суонсън се разсмя.
— Предполагам, знаете, че и Джак не е очукан ветеран от Тайните служби! — продължи Чарли.
— Той ми разказа. Освен това призна, че Джоел го е вербувал, което означава, че е свестен човек. Освен това знам какво е правил във Фили. Исаксън разправя, че тъкмо когато искал да го прехвърли в охраната, ти си го отвлякъл, за да вършите нещо.
— А той — изобщо някой — разказал ли ти е за какво става въпрос?
— Джоел не каза нищо конкретно. Бритън се е затворил като мида. Когато попитах Макгуайър, той отговори, че ти си единственият, който можел да прецени дали имаме нужното ниво за достъп до секретна информация.
Кастило се замисли и кимна.
— Добре. Имате. Всичко, което ще ви кажа, е строго секретно по заповед на президента. Хайде да тръгваме и по пътя ще говорим.
— Къде отиваме? Към фермата ли? Там няма много за гледане — отвърна Бритън.
— Искам да видя какво представлява — отвърна Кастило. — Първо двамата с Джейк трябва да вземем по един душ и да се обръснем. След това да закусим. Полетът беше безкраен.
— Откъде пристигате? — попита Суонсън.
— От Буенос Айрес. Това е секретно.
Суонсън сви вежди, ала не каза нищо.
— Ние сме в хотел „Бетлихъм“ в Бетлихъм — уточни Бритън. — Не е като във „Фор Сийзънс“ баните не са мраморни — но има топла вода, кърпи и хубав ресторант и е близо до мястото, където отиваме.
— Супер.
— Предполагам, че и това е строго секретно — продължи Бритън. — Юнг се е обадил на Милър във Вашингтон, а Милър ми се обади на мен. Юнг бил в Маями и се канел да качи ковчега на Лоримър на самолета за Ню Орлийнс. Настоявал да разговаря с теб.
— И обратното — потвърди Кастило.
— „Ковчегът на Лоримър“ ли? — повтори Суонсън. — Може ли да попитам кой е Юнг?
— Дейвид Юнг е агент от ФБР, който вече работи за мен — обясни Кастило. — Жан-Пол Лоримър — американец, дипломат от ООН, затънал до шия в лайната на „Петрол срещу храни“, бе убит от неизвестни лица в имението си в Уругвай.
— Става интересно — отбеляза Суонсън.
— Тайните служби също са намесени — продължи Кастило. — Помолих Том Макгуайър да изпрати хора да наблюдават семейството на Лоримър, погребалния дом, самото погребение и всичко останало, за да видят дали няма да разпознаят някой от опечалените. Освен това така ще държат Юнг под око. Тези мръсници вече се опитаха да го отвлекат или направо да го ликвидират.
— Наистина е интересно — кимна Суонсън. — Нито Том, нито Джоел споменаха за тази работа.