— Казах ти вече, няма как да споменат — обясни Чарли.
— А онова, което ти казах за неизвестните лица, не беше съвсем точно. — Той погледна Бритън. — Джак, вече знаем кой е един от нинджите. Беше идентифициран — по пръстови отпечатъци — от едно уругвайско ченге като майор Алехандро Винченцо от кубинското разузнаване.
— Ами? — възклика изумен Бритън.
— Подполковник, нали разбираш, че събуди любопитството ми? — подхвърли Суонсън.
— Да се качим в един от „Юконите“ — предложи Чарли.
— Можем да ти разкажем какво става, докато Торине приключи със самолета. Едва ли ще успеем да ти разкажем всичко, но поне ще започнем.
Петнайсет минути по-късно Джейк Торине подаде кредитната карта „Американ Експрес“ на шофьора на цистерната, който я прие, без да задава въпроси, прекара я през машината и я върна заедно със слип за подпис. Торине подписа слипа — със собствения си подпис, но щеше да е необходим експерт, за да забележи, че надрасканата фамилия е „Торине“, а не „Кастило“ — и закрачи по нажежения от слънцето асфалт към черния „Юкон“, в който се бяха качили Кастило и останалите.
Специален агент Боб Дейвис от Тайните служби слезе от джипа, сгъна средната седалка, на която се бе настанил, и се прехвърли отзад, на третата редица седалки, за да може да влезе и Торине.
— Ако не беше такъв образец на честност и почтеност, Чарли — отбеляза Торине, след като се запозна с агентите от Тайните служби и върна на Кастило кредитната карта — сигурно нямаше да платиш горивото и летищната такса. Подписах слипа с „Ейбрахам Линкълн“.
Тъй като никой не се засмя, той се оплака:
— Аз да не би да прекъснах нещо важно?
— Разказваме на господата мистерията — отвърна Кастило.
— Докъде сте стигнали?
— Как оставихме семейство Мунц в ранчото — отвърна Кастило. — Разказах им всичко, Джейк. Трябва ни помощта им.
— Намерихте ли някаква логика и последователност в цялата работа, господин Суонсън? — попита Торине.
— Не, полковник, абсолютно нищо. Да не говорим, че ме гризе диво любопитство по какъв начин вашите операции в стил Рамбо са свързани с мюсюлманите, които наблюдаваме денонощно, защото въпросът касаел националната сигурност.
— Кажи им, Джак — нареди Кастило.
— Добре — отвърна Бритън и замълча за миг, за да подреди мислите си. — Знаеш, Фред, че докато бях ченге във Фили, дълго време работих под прикритие в джамията „Ари-Тег“.
— Сигурно е било голям купон — подхвърли агент Дейвис от задната седалка. — Колко време успя да изкараш, преди да те надушат?
— Три години и половина, но те така и не ме надушиха.
— Силно впечатлен съм — отвърна Дейвис, без да крие възхищението си.
— И аз — потвърди Кастило.
— Веднага след като се върнахме от Уругвай — продължи Бритън, — чух, че друго ченге под прикритие в джамията „Ари-Тег“, мой приятел, Сай Филмор, се прецакал — ченгетата го открили да се скита без посока някъде в северната част на Фили и да си говори сам. Няколко дни по-късно научили, че е колега, и го прибрали в психиатрията на болница „Френдс“. Отидох да го видя.
— Той ми разказа, че ААЛГ били купили огромна ферма в окръг Бъкс, под която имало останали още отпреди Революцията железодобивни мини, където складирали храна и вода, за да се покрият, след като детонират атомна бомба с размерите на дипломатическо куфарче във Фили.
— Господи! — възкликна специален агент Дейвис.
— Ти прие ли думите му за чиста монета? — попита сериозно Суонсън. — Звучи ми неправдоподобно.
— Така е, знам — потвърди Бритън. — Така реши и главен инспектор Дъч Крамер, когато разбра. Първо, информацията идваше от Филмор, който от време на време изпада в пълно умопомрачение и дрънка врели-некипели, отделно историята звучеше като измислица. Крамер не съобщил дори на ФБР. Когато разказах на Чарли, и двамата с Макгуайър, предполагам и Исаксън също, решиха да поровят. Затова и вие сте в кюпа.
— Искаш да кажеш, че Джоел е знаел и не ми е казал и дума? — попита възмутен Суонсън. — Той ми надрънка разни дивотии за „денонощно наблюдение“ на онези шантавели и ми каза, че след време ще разбера каква е причината.
— Не си имал право на достъп до тази информация — обясни Кастило.
— Имам няколко разрешителни за достъп до секретна информация — обиди се Суонсън. — Три от четирите са поименни. Джоел го знае много добре.
— Не е имало как да ти каже — отвърна Чарли. — Само двама човека имат право да решат кой да бъде запознат.