— Знам. Не защото съм умен, а защото специален агент Юнг ми каза. Той е нашият експерт по чуждестранно банково дело и мръсни пари.
— Не че гори от желание да се занимава с тази работа — обясни Бритън.
— Вече проглежда, Джак — обясни Кастило.
— Кога е започнал да проглежда? Преди или след като са го гръмнали?
— И така — продължи Ларсън малко нетърпеливо, — шансовете ни да открием на кого е сметката, са почти нулеви. В деня, в който е бил издаден чекът, който покрива исканата за фермата сума, е бил издаден втори чек за 59805.45 долара за „Фред Бийнс Кадилак Буик Понтиак GMC“ ООД, регистрирани на Норт Ийстън Роуд в Дойлстаун. Сумата била за кадилак „Ескалейд“, бял.
— Както вече ви казах — обади се отново Бритън с женски глас, — ако не искате да привличате внимание, си купете бял кадилак „Ескалейд“.
Дори Ларсън се разсмя.
— Този тип много ли е умен и хитър, Джак? — полюбопитства Ларсън.
— Уличен тарикат, с петгодишен стаж по престъпност в „Луисбърг“. Може да е невежа, но в никакъв случай не е глупак. Опасен тип е.
— Самият Матюс изтеглил десет хиляди долара в брой — продължи да разказва Ларсън.
— Нищо не знаех за тези неща — призна Кастило. — Данъчните не са ли проявили интерес?
— Може и да не повярваш, подполковник, но има и неколцина готини данъчни. Научих повечето от онова, което ме интересуваше, от единия, който ми е приятел.
— Той умее ли да си държи устата затворена? — попита Кастило.
Ларсън кимна.
— На тях им съобщават, когато има движение на суми от десет хиляди и нагоре. Когато Матюс изтеглил десетте хиляди в брой, моят човек вече имал право да рови и разпитва.
— Когато го попитах дали, ако аз получа депозит от почти два милиона от офшорна банка, няма да ми се наложи да отговарям на някои въпроси, той отвърна, че данъчните веднага ще започнат с въпросите. Но не и ако си джамия. Джамията „Ари-Тег“, поне според данъчните, е религиозна институция. А религиозните институции не са длъжни да посочват членовете или дарителите. Не плащат и данъци.
— Мама му стара — ядоса се Кастило.
— Според мен цялата тази работа с атомните бомби куфарчета е пълен абсурд — заяви Ларсън. — Само че всичките тези пари…
— И парите, и да не изключваме факта, че Абдул Хатами и верните му мюсюлмани са помогнали на Благословените легиони на Мохамед да откраднат онзи „727“ — намеси се Бритън. Обърна се към Ларсън: — Вие знаете ли за самолета?
— Джоел ми каза — ухили се Ларсън и посочи Торине и Кастило. — Тези двамата го откраднали и го върнали. Подполковник, да не би да мислите, че парите идват от терористите?
— Нямам никаква представа откъде идват — призна начумерен Чарли. — Ще ви кажа само, че терористите не са глупави. Да не би да мислите, че ще дадат на този нещастник два милиона долара само защото го харесват, или за да ни забаламосат, защото са знаели, че ще разберем? Няма такова нещо. Въпреки това нищо не мога да кажа със сигурност.
Намеси се и Суонсън:
— Следвай пътя на парите. Говоря от опит, въпреки че в този случай нямам никаква представа какво да направиш. А Ларсън е напълно прав за банковата тайна на Кайманите.
— Разполагаме с кодиран списък, на който според нас са имена и адреси, извадени от тефтера, който намерихме в сейфа на Лоримър — обясни Кастило. — Досега, гениите във Форт Мийд би трябвало да са го декодирали. Освен това у мен са материалите, събрани от Ерик Кочиан за европейското участие в измамите, свързани с „Петрол срещу храни“. Представителят на ЦРУ в Париж знае много за САБД…
— Това пък какво е? — прекъсна го Ларсън.
— Атомните куфарчета — обясни Кастило. — Руснаците ги наричат „Специални атомни боеприпаси за диверсии“. Той вече пътува за Вашингтон. Може и да е пристигнал. В Буенос Айрес има двама агенти на ЦРУ, които също знаят разни неща по този въпрос. Знаем, че един от нинджите е кубински шпионин от върховете. — Той замълча. — Като цяло, информацията, с която разполагаме, е много разхвърляна. Можем единствено да се опитаме да навържем онова, което знаем. — Той въздъхна шумно. — Може ли да отидем да закусим?
ДВЕ
Шосе 212
Близо До Дърам, Област Бъкс, Пенсилвания
11:55, 10 Август 2005
Радиостанцията на Тайните служби в черния „Юкон“ се включи, докато следваха криволичещия провинциален път.