— Пържола?
— Слушам.
— Голямото око пита къде е дон Жуан в момента, накъде сте се отправили и ориентировъчно време на пристигане. Ще изпрати такси.
Суонсън погледна Кастило.
— Не му казвай къде сме — нареди Кастило. — Джейк, нали отиваме в Балтимор?
— Международно летище Балтимор/Вашингтон „Търгуд Маршъл“ — поправи го Торине.
— Ще съобщя за часа на пристигане, когато разполагам с точната информация — заяви Чарли.
— Дон Жуан пътува за международното летище Балтимор/Вашингтон. Ще съобщи допълнително часа на пристигане — докладва Суонсън в боднатия на ревера микрофон. — Край на връзката.
Кастило забеляза любопитството в погледа на агента.
— Пет пари не давам дали знае къде съм — обясни Чарли. — В момента не искам да знае къде съм.
Суонсън кимна.
— Входът за фермата е на около шестстотин метра надясно — посочи Суонсън пет минути по-късно. — От магистралата не се вижда почти нищо — само непавирания път. Имам хора — много са добри — в една къща от другата страна на магистралата, които снимат всички, които минават по този път. Казахме на собственика на къщата, че разследваме наркотрафик.
— Засега ги познавам всичките — обади се Бритън. — До един са от джамията „Ари-Тег“.
— Имаме и една „Чесна 172“. Прелита над фермата на всеки два часа и снима — поясни Суонсън. — Има паркирани три каравани пред къщата…
— Нови — прекъсна го Бритън. — Това ме кара да се питам откъде са намерили пари.
— И един форд пикап, от онези е двата реда седалки, също нов, регистриран на името на джамията във Филаделфия.
— Пак ще попитам откъде имат пари? — обади се Бритън.
— Добре. — Суонсън посочи тъмния прозорец. — Пристигнахме. Пътят се вие около хълма до фермата. Железодобивните мини са под хълма. От задната страна.
Кастило забеляза стръмен хълм, обрасъл с дървета, и за малко да пропусне пътя, когато „Юконът“ мина покрай него.
— Няма много за гледане — напомни му Бритън.
Кастило не отговори веднага.
— Няма да е зле да погледна снимките — предложи той.
— Бия те по точки, подполковник — засече го Бритън. — Онези, на които е къщата, бяха изпратени — имейлите и дигиталната фотография са страшна работа, нали? — на Дъч Крамер и Том Макгуайър пет минути след като са били снимани. Въздушните снимки са изпратени по същия начин десет минути след като „Чесната“ е кацнала в Алънтаун. Засега непознати лица няма.
— Това ли е всичко тук? — попита Кастило.
— Аха — отвърна Суонсън и попита: — Къде искаш да отидем? В хотела ли?
— Господи, забравихме да ядем! — обади се Торине.
— Има ли някой „Макдоналдс“, или нещо друго — още по-добре „Уендис“ по пътя към летището? — попита Чарли.
— Значи бръсненето и душът отпадат? — попита недоволно Торине.
— Искам да се добера до Вашингтон и да се обадя по обезопасен телефон колкото е възможно по-бързо, Джейк — отвърна Кастило. — Трябва да поговоря с Юнг и да разбера какво става, преди двамата с Джак да се срещнем с дракона.
— Последното нещо, което ядох, беше едно жилаво студено еквадорско пилешко бутче някъде над Тихия океан — мрънкаше Торине. — Да не говорим, че беше толкова отдавна, че дори не помня.
— Това са те, Военновъздушните сили — засече го Кастило. — Ако някоя дългокрака руса стюардеса със зашеметяваща усмивка не им сервира пържола, те страдат.
— Във Военновъздушните сили ни учат никога да не се държим грубо с нисшестоящите офицери — заяде се Торине. — В твоя случай, ще направя изключение. Майната ти, подполковник. Не ми се закусва с противен хамбургер.
Кастило се разсмя.
— Прав си, Джейк. И на мен. Тъй като Монтвейл ще ни прати такси, дай да се обръснем и изкъпем.
— Единствената ми чиста риза и бельо са в самолета — отвърна Торине.
— Ще се преоблечем на път към Балтимор — предложи Кастило.
— Ако трябва да говориш с твоя човек, Юнг, в Ню Орлийнс — предложи Суонсън — и ние го пазим там, щом стигнем в хотела, ще дам номер на колегите и Юнг ще ти позвъни. Линията няма да е обезопасена, но нали лошите така си общуват и никой не ги засича?
— Вие сте върхът, господин Суонсън.
— Всички така разправят.
ТРИ
Международно летище „Търгуд Маршъл“
Балтимор/Вашингтон
Балтимор, Мериленд
13:50, 10 Август 2005
„Юкон XL“ на Тайните служби ги чакаше пред сградата за техническо обслужване.
Както повелява традицията на Тайните служби, лицето на агента си остана безизразно, когато се качи на „Гълфстрийма“ и завари Кастило на колене в пътническия салон да вади „Узи“, „Микро Узи“ и „Ругер“ със заглушител .22 калибър от чекмедже под едно от канапетата и внимателно да ги подава на Торине и Бритън.