— Какво смяташ да правиш, Чарли? — попита президентът.
— Утре сутринта, господине, ще събера всичката информация, с която разполагам — всички факти, събирани откъде ли не, и тук, и в Буенос Айрес — и ще се опитам да открия някаква логика и последователност.
— Имаш ли нужда от помощ? — попита президентът. — Какво ще ти бъде необходимо?
Преди още Кастило да отговори, посланик Монтвейл се намеси:
— В тази връзка, господин президент, ще позвъня лично на директора на Централното разузнаване Пауъл и ще му кажа да даде на господин Дешамп всичко, което подполковник Кастило поиска.
— Това представителят на ЦРУ в Париж ли беше?
— Да, господин президент.
— Защо ще звъниш лично на Пауъл? Нали вече наредих на ЦРУ — и на останалите — да осигуряват на Чарли всичко, което поиска. А сега Дешамп работи за Чарли, ако правилно съм разбрал.
— В Ленгли обичат господин Дешамп точно толкова, колкото и подполковник Кастило, господин президент. Освен това вие не уведомихте ЦРУ — нито пък останалите, включително и ФБР — за указа. Затова реших, че ако позвъня лично, ще бъде по-добре.
Президентът погледна замислен Монтвейл, след това извърна очи към Кастило.
— Доколкото ми е известно, и Чарли няма да го обявят за най-обичания човек в сградата на Дж. Едгар Хувър, нали? — попита президентът и се замисли. — Нека и аз да дам своя принос.
Той се приближи до бюрото, натисна няколко копчета на телефона и без да вдига слушалката, се отпусна назад на кожения стол с висока облегалка.
— Слушам, господин президент — чуха всички гласа на телефониста по говорителя.
— Свържете ме с Марк Шмит, ако обичате — помоли президентът.
След по-малко от двайсет секунди се разнесе гласът на директора на Федералното бюро за разследване.
— Добър ден, господин президент.
Президентът мина направо на въпроса, без да губи време с излишни любезности.
— Марк, трябва ми добър старши агент от ФБР — заяви той.
— Не ни липсват такива, господин президент. Може ли да попитам защо?
— Трябва ми човек, който се оправя блестящо във всякакви заплетени ситуации, Марк. Човекът трябва да умее да навързва на пръв поглед разпилени факти. Като се замисля, трябва да е човек, който има пряк контакт с теб, за да може да ти позвъни винаги, когато има нужда от нещо.
— Инспектор Джак Дохърти отговаря на всички критерии, господин президент. Ще ми бъде от полза, ако знам за какво става въпрос.
— Вече ти казах, Марк. Трябва ми помощ, за да сглобя един пъзел. За мен въпросът е много важен, ако този отговор не те устройва, жалко. Искам човекът да бъде в кабинета на посланик Монтвейл до девет утре сутринта. Ще работи за него за неопределен период от време — докато пъзелът бъде завършен. Монтвейл ще му съобщи, че няма право да споделя с никого — с абсолютно никого — факти около пъзела. Няма да е зле и ти да му го кажеш, преди да го изпратиш на посланика.
— Защо ми се струва, че не ми казвате какъв е проблемът, господин президент?
— Въпросът е строго секретен, Марк. Точно сега…
— Разбирам, господин президент.
— Благодаря, Марк. Ще се чуем.
Президентът се пресегна и натисна копче, за да прекъсне връзката.
— Когато инспектор Дохърти пристигне при теб, Чарлс — продължи президентът, — му разкажи за указа и след това го изпрати при Кастило.
— Не мога, господин президент — отвърна Монтвейл.
Президентът не бе сред хората, които проявяват търпение, когато някой оспорва заповедите им.
— Защо да не можеш? — повиши той глас.
— Господине, единствено вие двамата с подполковник Кастило имате право да обсъждате указа.
Президентът остана загледан в него за момент, след това кимна.
— Прав си. Забравих. Добре. Тогава, щом инспектор Дохърти се появи утре, му предай заповедта ми да не разказва на директор Шмит или на когото и да е друг от ФБР, за онова, което е научил по време на работата си в Звеното. След това го изпрати при Кастило, а той ще му разкаже за указа.
— Разбира се, господине, щом така преценявате.
— Точно така — отвърна президентът.
„Виж ти, помисли си Кастило и едва сдържа усмивката си. Край на надеждите ти да разправяш, на когото прецениш за указа, нали така, господин посланик?
Я чакай малко. Ти пък защо злорадстваш, надувко? Монтвейл току-що ти покри задника“.
— Като се замисля — продължи президентът и Чарли реши, че е променил мнението си, — това е чудесен начин да се оправим с експертите. Ако Кастило реши, че му трябва друг експерт — от Националната агенция по разузнаване например или от Държавния департамент, или от Вътрешна безопасност — ще ги пускаме на вас или на съответния секретар, който ще им предава заповедите ми и ще ги праща при Кастило. Така той ще може да получи каквото му е необходимо от тях, без да се налага да им казва каквото и да било за указа. Освен това той ще бъде единственият, който има право да взема подобно решение.