— Нека да се заемем с това по-късно — прекъсна я Кастило. — Много ми е приятно да се запознаем, госпожице Ноулс…
— Наричайте ме Джулиет — предложи тя.
— Ще поговоря с вас по-късно, но сега имам разговор с господин Дешамп.
— Разбира се, господине. Много ми беше приятно да се запознаем.
Щом вратата се затвори, Кастило попита:
— След като се занимава със секретните документи и има магистърска степен от „Джорджтаун“, защо сервира кафета?
— Шефе, това не влиза в служебните ѝ задължения — отвърна Агнес, — има си собствен кабинет, собствен административен асистент, но всеки път, когато Киселия поиска кафе, Джулиет намира време да му го донесе.
— Ако беше друг, а не Киселия — отвърна Кастило, — бих казал, че тя го харесва. Само че в нашия случай става въпрос за най-обикновено любопитство.
Милър му показа среден пръст.
— Едгар, запознай се с госпожа Агнес Форбисън, която е истинският шеф тук, а Киселия е всъщност майор Дик Милър.
Дешамп кимна и на двамата, но не каза нищо.
— Трябва да те видя насаме, подполковник — заяви той.
„Нещо ми се струва вкиснат“, каза си Кастило.
— Тук има списък с хора, Едгар — Агнес и Дик са включени — ти току-що влезе в него — които знаят всичко, което знаят и останалите. Какво има?
— Вчера бях в Ленгли, подполковник. Един от дебелогъзите бюрократи там ми каза, че посланик Монтвейл искал да свърша някаква работа за него и да се явя лично. Затова отидох да се срещна с посланика. Той беше прекалено зает, за да се разправя с незначителен тип като мен, но лакеят му, Труман Елсуърт, с когото сме се срещали едно време, ме изпрати при теб за неопределен период и заяви, че ти си щял да ми обясниш каквото трябва.
— Ще ти обясня. Добре дошъл, Ед.
— Не си хаби приказките с приветствия. Остави ме да довърша.
Кастило изви едната си вежда.
— Добре, слушам те.
— Исках ти пръв да научиш, подполковник, че след малко отивам в Ленгли, за да подпиша заявлението си за пенсиониране, което в момента печатат. Съобщиха ми, че са необходими около три седмици, за да оправят всичко около пенсионирането. Натрупал ми се е доста платен отпуск, така че смятам да го използвам до уреждането на пенсионирането ми.
Кастило не отговори веднага.
— Струва ми се, че има нещо, което те е подразнило.
Дешамп се усмихна едва-едва.
— Казах ти в Париж, шефе, че ще ти кажа, ако се интересувам от нова работа във Вашингтон. Не съм се съгласявал. Не искам да работя тук и няма да работя.
— Имам нужда от теб, Ед — заяви простичко Кастило. — Извинявам се, че Монтвейл те е накарал да се качиш на първия самолет…
— Дори не беше Монтвейл — прекъсна го ядосан Дешамп. — Не беше и лакеят Елсуърт, а някакъв книжен плъх от Ленгли.
— … но вчера — бях в Аржентина — разбрах, че имам огромна нужда от теб, затова помолих Монтвейл да те изтегли тук.
Дешамп поклати глава.
— Веднага личи, че Вашингтон е успял да те зарази, шефе, че желанието ти да изградиш империя е станало неустоимо. Много добре знаеш, че ти дадох — и ще продължа да ти давам — всичко, което съм изровил около онези гадове, въвлечени в скандала „Петрол срещу храни“.
— Не се опитвам да градя империя!
— Погледни този противен кабинет. Това е тронната зала на бюрократ!
— Агнес е виновна за офиса. Тя каза, че било важно да изглежда по този начин. Аз не мога да се оправя във Вашингтон, докато тя може.
Агнес изсумтя без капка притеснение.
— Точно така е и нямам никакво намерение да се извинявам, задето съм се опитала да науча Чарли на основните правила.
Дешамп я погледна така, сякаш имаше намерение да отговори, след това реши нещо друго и погледна отново Кастило.
— Шефе, защо реши, докато беше в Аржентина вчера, че имаш толкова голяма нужда от мен, че да ме домъкнеш тук, независимо дали искам, или не искам?
Отговори Агнес:
— Сигурно всичко е започнало в Будапеща, когато въпросните хора — много ми хареса думата „гадове“ — са се опитали да го убият.
Кастило я погледна.
„Откъде, по дяволите, е разбрала? Знам. Нали тук има списък с посветените. Тя е в него“.
— Опитали са се да те очистят? — повтори Дешамп.
— Опитаха се да отвлекат или очистят източника ми в Будапеща. Тъй като първият им опит се провалил, те пробваха отново. Само че аз бях в апартамента му.