Торине понечи да каже нещо, след това се поколеба, замълча и погледна Кастило.
Кастило отвърна:
— Наистина не работиш за мен. В момента си тук като доброволец.
— Майоре, мислех си — все още си мисля, — че постъпи правилно, когато замисли операцията по отвличането на Лоримър от имението „Шангри-Ла“. Затова тръгнах с теб. Само че в сградата на Дж. Едгар Хувър няма да погледнат на това с добро око, когато разберат. Предполага се, че ФБР организира отвличанията, не участва в тях.
— А ти не искаш повече да застрашаваш кариерата си във ФБР — довърши вместо него Торине.
Юнг се замисли за секунда, след това кимна.
— Юнг — заяви спокойно Торине, — ако си въобразяваш, че ще припнеш към сградата на Дж. Едгар Хувър и ще изпееш дори една дума от този разговор или дори най-незначителната подробност от операцията, която току-що извършихме, на ушенцето на някой инспектор от ФБР, бих те посъветвал хубаво да си помислиш. Това ще бъде в разрез със строго секретна заповед на президента и ти ще предадеш сведения на неупълномощени лица. А това вече е престъпление.
Кастило добави:
— Това включва и срещата с Хауърд Кенеди в Буенос Айрес.
Юнг го погледна студено.
— Ще бъда напълно откровен — заяви Чарли. — В случай че отидеш във ФБР и си признаеш всичко, а по ред причини бъде решено да не те съдят, наистина ли си толкова наивен, та си въобразяваш, че ще те приемат с отворени обятия като блудния син? Струва ми се, че има голяма вероятност до края на кариерата си да разследваш злоупотреби с талони за паркиране в Сиукс Фолс, Южна Дакота.
Изражението на Юнг красноречиво показа, че Кастило е уцелил болното му място.
— Важното в момента е, че не ти се вярва, че имам право да ти давам заповеди. Така ли?
— Според мен нямаш законно основание — потвърди Юнг.
— Ами ако получа? Това ще промени ли нещата?
— Как ще стане?
Кастило се настани на канапето до ефрейтор Брадли и посегна към телефона. Набра номер, който помнеше наизуст.
— Обажда се К. Г. Кастило — представи се след малко той. — Секретар Хол все още ли е с президента? — Бихте ли ме свързали, ако обичате?
— Чарли се обажда, господине. Моля да ме извините, че ви прекъсвам. — Юнг ще бъде по-спокоен за парите, които обсъждахме одеве, ако влезе в екипа на Звеното за организационен анализ и е под моето командване. Това ще представлява ли проблем?
— Колкото по-бързо, толкова по-добре, господине. Когато банките отворят утре сутринта. А пък тази вечер би било още по-добре.
— Ще бъде с Милър. Тук, в моя апартамент, господине.
— Слушам, господине.
Последва мълчание от шейсет секунди.
— Добре, господине. Много ви благодаря, господине.
— Не, господине. Заминавам за Филаделфия, а след това за Билокси. Може би още тази вечер, ако има как да се придвижа от Филаделфия до Билокси. Накратко, веднага щом мога, господине.
— Слушам, господине. Ще ви уведомя и двамата със секретар Кохън веднага щом се появи възможност.
— Слушам, господине, добре, господине. Много ви благодаря, господине.
Кастило върна слушалката на мястото ѝ и погледна Юнг.
— Секретар Хол ми каза, че президентът се с обадил лично на директора на ФБР. Ще нареди или на него, или на заместника му да бъдеш прехвърлен в Звеното по организационен анализ. Или директорът, или заместникът му ще ти позвънят и ще те уведомят. Така ще трябва да изпълняваш заповедите ми. Някакви въпроси?
Юнг поклати глава.
— И така, приветствам те с добре дошъл в Звеното по организационен анализ, господин Юнг — поздрави го престорено официално Кастило. — Надявам се кариерата ти с нас да се радва на същия дълъг живот, както и самото Звено — с други думи, може би още две или три седмици.
Торине се изсмя. Останалите също прихнаха.
Усмивка — едва забележима — премина по устните на Юнг.
— Веднага щом имам възможност — след ден или два — ще открия още една сметка в „Лихтенщайнише Ландесбанк“ — обеща Кастило. — Ще изтеглим парите от сметката ти възможно най-бързо.
Юнг кимна.
— Ходил ли си някога в Ленгли, Юнг? — попита Милър.
Юнг поклати глава.
— Ще те заведа — обеща Милър, след това реши друго. — По-добре тая работа да я свърши Том Макгуайър, защото той се оправя там по-добре от мен.
— Знаеш ли къде да го намериш?
Милър кимна.
— Помоли го да свърши тази работа — рече Чарли. — Дали ще бъде много трудно да се свържа с Вик Д’Алесандро?
Милър му подаде мобилен телефон. Кастило се приближи и го взе.
— Натисни седмицата — обясни Милър.