— Затова му се наложило да ликвидира двама от тях — добави Милър.
Дешамп погледна Кастило за потвърждение.
Кастило бавно кимна.
— Ти май си истински Джеймс Бонд, а, шефе? — подметна Ед.
— Такъв е той — намеси се отново Милър. — Шефът дори бил достатъчно предвидлив да вземе .22 със заглушител от колегата ви в Будапеща.
Кастило погледна Милър с убийствен поглед.
— Не мога да повярвам, че ти е дал такова оръжие — учуди се Дешамп. — Той е от най-тъпите парчета в Агенцията.
— Забелязах — отвърна Кастило. — Наложи се лично Монтвейл да го накара да отвори оръжейната.
— А тъпото парче в Будапеща какво знае за цялата работа? Знае ли за двамата, които си очистил?
Кастило поклати глава.
— Нищо не съм му казвал.
— Много умно си постъпил, шефе — похвали го Дешамп. Замълча и се замисли. — Май си стигнал доста близо до целта.
— Освен това се опитаха да очистят агента на ФБР, който беше с мен в именито на Лоримър — в Уругвай — и преследват бившия шеф на ДРУ в Аржентина, който също беше в имението. И семейството му.
— Какво стана с източника ти от Будапеща? — полюбопитства Дешамп.
— Прехвърлих го в Аржентина, където двама стари приятели го охраняват.
— Какви са тези стари приятели?
— Трима са — уточни Кастило, изви вежда и добави: — Алекс Дарби с господин и госпожа Сиено.
Дешамп се замисли над чутото, кимна и попита:
— А охранявате ли онзи от ДРУ?
— Прехвърлихме семейството му тук. Той е все още в Аржентина, в безопасната квартира при останалите и се опитва да им помогне да навържат фактите. Тъкмо затова ми трябваш, за да разберем какво става.
— Как мога да ти помогна?
— Ами ако ти кажа, че Монтвейл каза на президента, че лично ще позвъни на директора на Централното разузнаване, за да му каже, че ще бъдеш тук, и да му нареди да осигури всичко, от което се нуждаеш?
Дешамп отново се замисли, след това каза:
— Когато подадох заявление за напускане, те ми се сториха много доволни. Май се е разчуло.
— Не мисля, Ед, няма как да стане толкова бързо — намръщи се Кастило. — Монтвейл го каза на президента вчера следобед.
— В такъв случай излиза, че просто са били доволни да се отърват от мен — реши Дешамп. — Да ти кажа истината, малко се вкиснах от готовността им да ми видят гърба. — Замълча отново и попита: — Сигурен ли си, че Монтвейл ще направи онова, което е казал на президента?
— Да — потвърди Кастило. — Сигурен съм, че ще направи онова, което е казал на президента, при това пред свидетели.
Кастило приближи до бюрото и посегна към една от слушалките.
— Станахте ли вече? — попита той и след като чу отговора, погледна Дешамп. — Слушай, Ед.
След това включи на говорител.
— Готово ли е?
Прозвуча гласът на млад мъж, пропътувал осемдесет и шест хиляди километра през космоса.
— Ефрейтор Брадли слуша, господине.
— Добро утро, Лестър — поздрави Кастило. — Колко време ще ти бъде необходимо, за да повикаш госпожа Сиено?
— До мен е, подполковник. Донесе ми закуската. Само момент, господине.
— Добро утро, подполковник — обади се Сузана Сиено. — Значи пристигнахте?
— Добро утро, Сузана — отвърна Кастило. — В момента съм в офиса си и тук е един стар приятел. Иска да ти каже здрасти.
Протегна слушалката към Дешамп.
Дешамп поклати глава и я пое.
— Здрасти, сладурче, как си?
— Ед, много се радвам да те чуя.
Кастило се пресегна и изключи говорителя.
— Много съм впечатлен — отбеляза Дешамп деветдесет секунди по-късно, когато затвори. — Ами ушевците?
— Ние, шпионите от двайсет и първи век, сме забравили за ушевците. Има нещо, наречено кодиране — отвърна Кастило. — Тази система използва логаритъм — единствено наши — който дори момчетата от Националната агенция по сигурността не могат да разбият.
— Добре — отвърна Дешамп. — Ще поостана малко да видя дали мога да направя нещо. Ако не мога, заминавам на лозето. Така става ли?
— Агнес, осигури на господин Дешамп кредитна карта „Американ експрес“ — нареди Кастило. — А „Консултантски услуги «Госингер»“ да му осигури жилище като за човек, от когото много се нуждаем.
— Подозирам, че „Консултантски услуги «Госингер»“ е по някакъв начин свързана с благотворителния фонд „Лоримър“, за който ми разказа — ухили се Дешамп. Тъй като отговор не последва, той попита: — Какво ще правим сега?
Кастило обясни: