— На вчерашната среща, президентът се обади на директора на ФБР и му нареди днес сутринта да изпрати старши агент, който умее да сглобява пъзели като нашия. Остани да се запознаеш с него, след това иди да се настаниш.
— Инспектор Дохърти вече чака — обяви Агнес. — Да го поканя ли?
— Как се казва? — намръщи се Милър.
— Дохърти — отвърна Агнес. — Инспектор Джон Дж. Дохърти.
— Сега ще стане интересно — заяви доволно Милър.
— Това пък какво трябва да означава? — попита Кастило.
— Не го ли помниш, шефе? — попита Милър.
Кастило поклати глава.
Милър обясни:
— Това е същият тип, когото ти пратиха заради онзи агент от ФБР, дето се беше чупил — Хауърд Кенеди, нали, приятелят на твоя руски мафиот. Когато заяви — признавам, че беше доста настойчив — че във ФБР очакват да им докладваш в мига, в който чуеш нещо както за Певснер, така и за Кенеди, ти им каза по своя начин, че има дълго да чакат.
— Господи, този същият ли е? Бях му забравил името, ако някога изобщо съм го знаел.
— Във ФБР има много ирландци — обясни Милър. — Може да се окаже, че има двама, дори повече инспектори, които се подвизават под името Джон Дж. Дохърти, но ако питаш мен, случаят не е такъв.
— Госпожо Форбисън, бъдете така любезна да поканите инспектор Дохърти — помоли Кастило. — А ти, Дик, престани да ми викаш „шефе“.
— Искаш ли да изляза? — попита Дешамп.
— Не. Остани, ако обичаш — настоя Чарли.
Шейсет секунди по-късно влезе намръщеният Дохърти. Беше невзрачен мъж в края на четирийсетте, облечен в тъмносив костюм, с очила и късо подстригана посивяла коса.
Кастило си помисли: „Този тип не ми хареса още първия път, когато ги видях, също и сега“.
— Добро утро, инспектор Дохърти — поздрави Кастило. — Благодаря ви, че се отзовахте толкова бързо. Извинете ме, че ви накарах да чакате.
Дохърти кимна, но така и не се усмихна.
— Това е госпожа Форбисън — започна да представя присъстващите Кастило, — майор Милър и господин Дешамп. Това са хората, с които ще работите през по-голямата част от времето.
— Посланик Монтвейл не ми каза точно с какво ще се занимавам — отвърна Дохърти.
— Защото не разполага с необходимото разрешение за достъп до секретна информация. Всичко, което вършим тук, е строго секретно по заповед на президента. Става въпрос за президентски указ, според който мисията ми е да открия и обезвредя хората, които убиха господин Дж. Уинслоу Мастърсън от Държавния департамент, сержант Роджър Маркъм от морската пехота, които отвлякоха госпожа Мастърсън и раниха агент от Тайните служби.
— Какво точно означава „да обезвредя“? — попита Дохърти.
— Тъй като няма вероятност да се занимавате с тази част от мисията, не е необходимо да ви обяснявам — сряза го Кастило. — Важното е от този момент нататък да не споделяте с никого онова — това включва всички във ФБР, които не са упълномощени — което чуете и научите тук, както и заключенията, до които стигнете по време на изпълнението на операцията.
— Предполагам, сам се досещате, че цялата тази работа никак не ми допада — отвърна Дохърти.
— Възможностите са две, господин Дохърти — сопна се Кастило. — Можете да се върнете в сградата на Дж. Едгар Хувър и да съобщите, че не желаете да сътрудничите. Нямате право да споменавате пред никого защо не желаете и какво точно не ви е харесало, какво съм ви казал, да идентифицирате мен или някого от присъстващите или лицата, с които се срещнете тук, нито пък да споменавате, че съществува президентски указ.
— Сигурно знаете, че се носят слухове за президентския указ.
— Във Вашингтон се носят какви ли не слухове — отвърна спокойно Кастило.
— А каква е втората възможност?
— Да сътрудничите с всички умения, които директор Шмит изтъкна пред президента, че притежавате. Присъствах на разговора им. Искам да сте наясно, че щом научите подробностите, няма връщане назад. Ще ви осигуря кабинет, в който да седите по цял ден, да четете „Уошингтън Поуст“, да пиете кафе, а след това ще бъдете придружен до вас от охрана, която ще се погрижи да не се обаждате на когото не трябва и всичко останало. Това ще продължи, докато приключим, а кога ще приключим, не е ясно.
Дохърти му се усмихна студено.
— Нали разбирате, подполковник, че съм бил агент на ФБР по времето, когато сте били кадет в „Уест Пойнт“ и отношението ви никак не ми харесва.
— Господин Дешамп е работил под прикритие за ЦРУ по времето, когато вие сте бил кадет в академията на ФБР. Той се съобразява със същите правила. Не е важно на колко съм години, господин Дохърти, а на кого президентът е възложил изпълнението на указа. Възложил го е на мен и ако не можете да преглътнете този факт, чувствайте се свободен да си тръгнете още сега.