Конферентната зала не беше чак колкото баскетболно игрище, но бе огромна. Имаше овална маса с дванайсет места, пред всяко поставен бележник, телефон, малък монитор и кожен стол. Имаше място за още хора. В единия край имаше екран, сега навит на руло, а на стените бяха монтирани плазмени широкоекранни телевизори. Две „черни дъски“ на колелца, снабдени с жълти маркери, вместо с тебешир, бяха прибрани до едната стена и оставаше място поне за още пет или шест.
— Все едно че се каним да насочваме някого как да кацне на луната — пошегува се Милър.
Кастило и Агнес се разсмяха.
Дешамп и Дохърти дори не трепнаха.
— Подполковник — обади се Дохърти. — Искате ли предложение как да процедираме?
— Разбира се, инспекторе.
— Първо най-основното. Ако тази стая не е проверена, проверете я и го правете всеки божи ден.
— От Националната агенция по сигурността ще изпратят човек — отвърна Кастило. — Предполагам, че е техник. Това добре ли е?
Дохърти кимна, след това продължи:
— И заключете тази зала. Никога не я оставяйте празна и не допускайте вътре хора, които нямат работа. Ако стане прекалено мръсно, затваряме за час, обръщаме дъските и викаме някой да почисти.
— Няма проблем, инспекторе — кимна Агнес Форбисън.
— Като говорим за дъски — продължи Дохърти, — тези двете няма да са ни достатъчни. Донесете още четири — нека да са шест.
— За кога ги искате? — попита Агнес.
— За веднага.
— Първата ще бъде тук след пет минути — отвърна Агнес. — Сигурно ще са необходими два часа за останалите пет.
— Колкото по-скоро, толкова по-добре — отвърна Дохърти.
— Защо са ни толкова дъски? — учуди се Кастило.
— Инспектор Дохърти сподели с мен — отвърна Дешамп, — че има намерение да използва единствено и само най-добрия компютър.
— Ще се заемеш ли с компютрите, Агнес? — попита Кастило.
— Веднага щом с инспектора ми кажете какво ви е необходимо.
— Подполковник — прекъсна ги Дешамп, — ние говорим за компютрите между ушите ни.
— Значи никой, освен инспектора, не те е разбрал — отвърна Кастило.
— Компютрите, подполковник, са за най-различни данни — уточни Дохърти. — Знаете ли какво означава НВНВ?
Кастило кимна.
— Нито вън, нито вътре.
— Точно така. Значи всичко, което влиза в компютрите, говоря за онези, които се включват в електрическата мрежа — след малко ще ви обясня какво ще ни е необходимо, госпожо Форбисън, въпреки че няма да е нищо специално — трябва да е проверен факт, не предположение, нито пък възможност. Възможностите, предположенията и теориите ще записваме на дъските. Следите ли мисълта ми?
— Струва ми се, че всичко дотук е ясно — отвърна Кастило.
— Сигурно ще спестим време, ако първо видите как става — предложи Дохърти.
— Да пробваме, тогава — съгласи се Кастило.
— Добре. Без да се замисляте, подполковник, кажете ми името, което според вас създава проблемите.
Кастило се замисли за момент.
— Жан-Пол Лоримър, известен още като Жан-Пол Бертран…
— Само едно, то е напълно достатъчно — спря го Дохърти. — Как се пише?
Инспекторът приближи до една от дъските и записа ЖАН-ПОЛ ЛОРИМЪР в средата.
— Това е дъската на играчите — обясни той. — Значи въпросният човек има и втора самоличност, така ли?
— Бертран — отвърна Кастило и продиктува името по букви.
Дохътри записа ИЗВЕСТЕН ОЩЕ КАТО БЕРТРАН.
След това попита:
— Това абсолютно сигурно ли е? За имената питам.
— Да.
— Добре, когато имаме машинописка и компютър, ще отворим файл, наречен „Лоримър“, и ще запишем всички известни факти в компютъра. Кога можем да разчитаме на машинописка и компютър?
— Агнес?
— Ще дадеш ли на Джулиет НОулс достъп до секретна информация, Чарли?
— Добре, но освен нея искам и машинописка. Имаш ли човек за тази работа?
Агнес кимна.
— Доведи ги, Агнес. Разкажи им за какво става въпрос.
— Започваме на следващата дъска — нареди Дохърти. Обърна се към Кастило. — Та какво за този Лоримър? Какво знаем със сигурност?
— Че е мъртъв — отвърна Кастило. — Освен това смятаме, че е бил главният посредник на гадовете, замесени в скандала „Петрол срещу храни“.
— Първо фактите. Той е мъртъв. Кога е умрял? Къде? От какво?
— Бе убит приблизително в 21:25 на 31 юли в имението „Шангри-Ла“, провинция Такуарембо, Уругвай. Получи две рани от 9 мм куршум от „Мадсън“ в главата.
— Това са факти, така ли?