— Факти са — потвърди Кастило.
— Добре — отвърна Дохърти напълно спокойно, без да реагира, когато разбра, че Лоримър е загинал от насилствена смърт. — Това са първите факти за новите ни два файла. Първият е „Време“, вторият „Събития“. Продиктувайте ми имената по букви, подполковник.
Деветдесет секунди по-късно, след като всичко бе написано на дъската, Дохърти заяви:
— Добре. Кой го застреля и защо?
— Имаме само теории — призна Чарли.
— Тогава с тях ще се заемем по-късно. Кой го застреля?
— Шестима мъже, ударен отряд…
— Кой е изпратил ударния отряд?
— Не знаем. Засега е идентифициран само един — майор Алехандро Винченцо от кубинското разузнаване.
— Това вече е много интересно — отбеляза Дохърти. — Кой е източникът ви на тези факти? Може ли да се разчита на сведенията, получени от него?
— Аз съм източникът — отвърна Кастило. — Бях там.
— Защо?
— Имахме намерение да репатрираме Лоримър.
— Къде?
— Тук. Той е американец, който работи за Обединените нации в Париж.
— И как сте възнамерявали да го направите? И защо?
— Имахме намерение да го отвлечем и да го качим на хеликоптер до Буенос Айрес, да го качим в един „Лиър“ и да го прекарам тук. Трябваше да разберем от него какво знае и кой може да е убил Дж. Уинслоу Мастърсън, който му е шурей.
— Кои сте вие? Кой е бил там с вас?
В първия момент Кастило се поколеба, след това сви рамене и започна да му разказва отначало. Спря след няколко минути, когато Джулиет Ноулс и бледа млада жена, която приличаше на англичанка, влязоха в залата и изтласкаха вътре още една дъска на колелца. Госпожа Форбисън ги последва с лаптоп.
— Полковник Грегъри Дж. Килгор от Националната агенция по сигурността е тук, шефе — обяви Агнес, преди да постави лаптопа върху конферентната маса. — Какво да му кажа?
— Май трябва лично да се видя с него — отвърна Кастило. — Изглежда, ни трябва малко време, за да организираме всичко както трябва, преди да тръгне.
Полковник Килгор бе слаб висок офицер от свързочния корпус, облечен в безупречна униформа.
— Подполковник Кастило? — попита той.
— Аз съм чисто нов подполковник и когато съм тук, не нося униформата си, господине — обясни Кастило.
— Посланик Монтвейл ми даде да разбера, че вие отговаряте за всичко тук. Как искате да се обръщам към вас?
— Какво ще кажете да минем на ти? Аз съм Чарли.
— Аз ще се чувствам по-спокойно, ако си говорим на „господин“ — призна Килгор.
— Разбира се.
— Какво може да направи за вас Националната агенция по сигурността, господин Кастило?
— Операцията ни е секретна по заповед на президента.
— Разбрах.
— Имам нужда да прихващам някои разговори и съобщения — обясни Кастило. — Най-важни в момента са преводите за „Мърчънтс Нешънъл Банк“ в Истън, Пенсилвания, от цифрова сметка в „Каледониан Банк енд Тръст Лимитед“ на Каймановите острови. Сумата е била 1950000 долара. Трябва да разбера на кого е въпросната сметка, какви суми са били прехвърлени, кога и от кого.
— Ако ви осигуря тази информация, ще наруша няколко американски закона, което съм сигурен, че ви е добре известно, и дори Националната агенция да ви я даде, тя не може да бъде използвана в съда.
— Полковник, посланик Монтвейл не ви ли каза, че вие — не Националната агенция — трябва да ми осигури всичко, което поискам?
Килгор не отговори веднага.
— Позволете да задам само един въпрос, господин Кастило — помоли той. — Ако куриер донесе плик с вашето име на него, пликът ще стигне ли до вас? Независимо колко е часът? Могат ли хората ви да ви откриват двайсет и четири часа в денонощието, седем дни в седмицата?
— Да.
— И никой друг няма да отвори плика, така ли?
— Никой, който няма необходимото ниво на достъп до секретна информация по случая — отвърна Кастило.
— Това е в случай, че двамата с вас се разберем, че няма да искате от Националната агенция да ви снабдява с подобни прихванати разговори и съобщения, ако те са в разрез с американските закони, че дори Националната агенция да не ви осигури исканите сведения, вие при никакви обстоятелства няма да…
— Разбрах ви, полковник.
— Говорим хипотетично, разбира се, ако Националната агенция успее да прихване превод за или от някоя банка в Мексико, тя ще ви осигури само това. Сумата, кодовете и номерата на двете сметки. Няма да може да идентифицира собственика на сметката по име.
„Ти ми дай номерата, полковник Килгор, а моят човек Юнг ще ми намери имената“.