— За двата милиона, които някой е дал на джамията „Ари-Тег“ във Филаделфия, за да купят ферма в окръг Бъкс, строена над стара железодобивна мина, където да се скрият, когато някой взриви атомна бомба в куфарче в града на Братската любов — избъбри Кастило.
Дохърти мисли дълго над думите му, след това възкликна:
— Мили боже, възможно ли е това?
— Бритън мисли, че е възможно, а…
— Бритън, който е агент от Тайните служби ли? — прекъсна го Дохърти и посочи името на Бритън на една от дъските.
Кастило кимна и продължи:
— Докато е бил ченге във Филаделфия, е работил под прикритие в джамията повече от три години. Не вярва много, че бомбата наистина ще избухне — и Едгар не вярва — а и други не вярват. Само че някой е дал на тези ненормалници два милиона долара и искам да разбера кой е и защо го прави. Може и да няма абсолютно никаква връзка между нещата, едното да си е чиста проба тероризъм, който да няма нищо общо със скандала „Петрол срещу храни“. Може и да са свързани. Инстинктът ми нашепва, че са свързани.
Дохърти грабна жълтия маркер и каза:
— Кажете ми как се пише името на джамията. — След като Кастило му каза и той го записа, попита: — Можете ли да свържете тези хора с терористични актове?
— Бяха свързани с кражбата на „727“, който терористи имаха намерение да блъснат в „Либърти Бел“.
— Вярвате ли, че са щели да го направят наистина? — попита Дохърти, без да крие, че според него това е невъзможно.
— Да, сигурен съм, че щяха да го направят — потвърди Кастило. — Когато двамата с Джейк Торине откраднахме самолета от тях, те се канеха да излитат за Филаделфия. Взривните материали бяха прикрити под свежи цветя.
Дохърти прие думите на Кастило, ала не се извини за проявеното недоверие, дори не каза: „Не знаех“.
— Значи твърдите, че тези хора са опитни терористи, така ли? — попита след малко Дохърти.
— Не съм казал подобно нещо. Разчитам на главен инспектор Крамер от филаделфийската полиция, който ги нарича афроамериканци „луди глави“, защото са точно такива. Терористите са ги използвали и по всяка вероятност все още ги използват. Искам да разбера откъде са взели парите и дали има причина да им осигуряват скривалище при атомен взрив, което, според нас поне, няма да стане.
Дохърти се замисли, след това реши.
— На този въпрос ще се върнем след малко. За да отидете до имението, сте използвали хеликоптер, нали?
Кастило кимна.
— Откъде го взехте? Дешамп твърди, че не знае, а Милър отказва да ми каже, преди да е говорил с вас.
Кастило погледна двете жени, които ги гледаха като омагьосани.
„Не бива да чуват това“.
— Нека да се преместим оттатък за момент — предложи Кастило и посочи към вратата на по-големия от двата малки офиса, свързани с конферентната зала.
Щом вратата се затвори след Милър, Дешамп и Дохърти, Кастило призна:
— Взех „Бел Рейнджъра“ назаем от Александър Певснер.
— Същият Александър Певснер, за когото говорехме одеве ли?
— Аха.
— Господи, това отваря нова торба със змии — въздъхна Дохърти. — Той знаеше ли за какво смятате да го използвате?
Кастило си представи как Дохърти записва Певснер на една от дъските, а след това слага огромен въпросителен знак и добавя удивителна.
— Да, знаеше — призна Чарли.
— Да ви е хрумвало, че приятелят ви е съобщил на неизвестните с какво сте се заели? Да ви е минавало през ум, че може би той ги е изпратил? — попита Дохърти и без да дочака отговора, се обърна към Дешамп: — Ед, този руски мафиот е затънал до шия в криминални престъпления и в двете полукълба, така че е много възможно да е свързан както със скандала „Петрол срещу храни“, така и с терористичен акт на наша територия.
Кастило забеляза, че Дохърти се обръща към Дешамп на малко име.
„Добре че поне него одобрява. Много добре“.
— Да се забърка в терористичен акт, е малко вероятно — отвърна Дешамп. — Това в никакъв случай не означава, че самолетите му не са прекарвали терористи или продоволствия — включително пари — за мюсюлмански фанатици. Казвам го, защото самолетите му летят до най-различни интересни места. Със сигурност има терористи, които са използвали услугите му — при това са плащали скъпо и прескъпо — но той със сигурност не е терорист.
— Слушай, Джон, от всичко, което знам — а аз го знам със сигурност — същото важи и за връзката му с гадовете от „Петрол срещу храни“. Самолетите на Певснер са прекарвали и храна, и лекарства — и ферарита, и руси белгийски проститутки за синовете на Саддам — и симпатични кюлчета злато по за сто хиляди долара всяко в Ирак и извън Ирак. Истината е, че голяма част от същите стоки — може и да не са били ферарита, но други неща — са летели за Ирак на „Еър Франс“ и „Луфтханза“ и на много други въздушни компании. Според моята информация, самолетите на Певснер са били използвани, когато Саддам и сие са искали да са сигурни, че превозвачът няма да тръгне да любопитства какво точно има в контейнерите с надписи „Болнично оборудване“.