НЯКОИ ОТ КЛЮЧОВЕТЕ НА ФИЛТЪРА, ИЗПОЛЗВАНИ ЗА ДА ДЕКОДИРАТ ИНФОРМАЦИЯТА ЗА ВЪПРОСНИТЕ ЕЛЕМЕНТИ, СА СЪЩИТЕ КАТО ОНЕЗИ, КОИТО МИ ДАДОХТЕ. (ВЖ. ПРИЛОЖЕНИЕ 4)
ИНФОРМАЦИЯТА, КОЯТО ВИ ИНТЕРЕСУВА, Е В ПРИЛОЖЕНИЕ 1, А ИНФОРМАЦИЯТА, КОЯТО ПРЕДПОЛАГАМ, ЧЕ ЩЕ ВИ ЗАИНТЕРЕСУВА, Е В ПРИЛОЖЕНИЕ 2.
Кастило разрови листата от Приложение 3. Сред „елементите“ се оказаха Централното разузнавателно управление, Федералното бюро за разследване и Държавната агенция по приходите.
Ставаше интересно. Може би — такава вероятност съществуваше — в документите имаше нещо интересно.
Той се прехвърли на лаптопа и включи на Приложение 1.
Приложението съдържаше пет страници дати, суми и номера на сметки. Кастило не успя да разбере нищо.
Върна се в кабинета си. Милър се бе настанил зад бюрото на Кастило, наведен към екрана на лаптопа, кракът му бе качен върху едно от чекмеджетата.
— Къде е Юнг? — попита Кастило.
Милър сви рамене.
— Нали му каза да дойде в осем.
— Къде е отседнал? Трябва ми веднага.
Милър отново сви рамене.
— Какво получи? — попита Милър.
Кастило му подаде листата. Милър ги разгледа, след това призна:
— Прав си. Той ти трябва. — Замълча за миг. — Ще пристигне след около час.
— Ти да не би да си въобразяваш, че ми помагаш?
— Много е лесно да си жесток с един инвалид — нацупи се Милър.
Инспектор Дохърти влезе в офиса в седем и двайсет и пет.
— Добро утро — поздрави с неохота той.
— Националната агенция по сигурността ни изпрати каквото трябваше. — Чарли му подаде листата.
Дохърти ги прегледа.
— Нищо не разбирам — заяви той. — Трябва ви експерт като Юнг. Не го ли повикахте? — Погледна Кастило и по изражението му забеляза, че подобни приказки са нежелателни, затова се отдръпна. — Да се захващаме за работа. — След това влезе в конферентната зала.
Кастило даде знак на Милър да тръгне с него. Милър кимна, вдигна крак от чекмеджето с две ръце и се изправи.
Госпожа Агнес Форбисън дойде на работа в седем и четирийсет. Тя знаеше къде е отседнал Юнг — „В «Мариът» при Пресклуба. И двамата с господин Дешамп са в един хотел“.
— Би ли му звъннала, за да му кажеш, че ми трябва незабавно?
— Щом искаш, ще му звънна. Ти му каза да е тук в осем и той сигурно вече е тръгнал.
— Може да се е успал — отвърна Кастило. — Обади му се.
Госпожа Форбисън бе все още на телефона, когато Дейвд У. Юнг — младши и Едгар Дешамп влязоха.
Тя погледна Кастило и едва се въздържа да не му натякне: „Аз какво ти казах?“, след това възкликна.
— Много ли е зле ръката ти?
Тя говореше за превръзката, по която отново бе избила кръв.
— Това е той, старият Дейв — обади се весело Дешамп. — Джентълмен до мозъка на костите. Протегна се да ми отвори вратата на асансьора. Прави са хората, като са казали, че нито едно добро дело не остава ненаказано.
— Трябва веднага да те заведем на лекар.
— Няма време за лекари — отвърна Кастило и госпожа Форбисън го погледна лошо.
— Нов бинт ще ми свърши работа, а от лекар нямам нужда — отвърна Юнг. — Проклетата врата просто е разранила коричката.
— Сигурен ли си? — попита Агнес.
Той кимна и добави:
— Ще ми трябва и аптечка за първа помощ.
— Нямах представа, че вие двамата се познавате — полюбопитства Кастило, докато наблюдаваше с какво внимание Агнес превързва ръката на Юнг.
— Запознахме се в „Раунд Робин“ — обясни Юнг. Говореше за бара на партера на хотел „Уилард“, точно срещу „Мариът“.
— Аз отидох да се подкрепя с малко течно гориво — продължи Дешамп, — защото в „Мариът“ беше пълно с тъмни субекти и дами, които им предлагаха утеха срещу определена цена…
— Нямаше ли да си говориш с разни пенсионирани динозаври? — прекъсна го Кастило.
— Та отидох там, след като си поговорих с едни господа, чиято напреднала възраст все още не е замъглила спомените им — продължи Дешамп. — И в бара се натъкнах на един господин от азиатски произход с обвита в превръзки ръка, който се наслаждаваше на сочно аржентинско телешко и компанията на някакво сладурче. Можеше и да е съвпадение, но според мен случаят не беше такъв. Реших, че пред мен е видният пищовлия Юнг, раненият герой от битката на река Плата, чиито подвизи успешно слисаха Дохърти. Затова помолих бармана за лист и му изпратих бележка.
— Копеле гадно — озъби се Юнг. — Да знаеш, че се вързах!
— На бележката пишеше: „Подполковник К. е решил, че приказваш прекалено много. Тръгвай веднага, върни се в хотела и чакай допълнителни указания“ — продължи Дешамп, без да крие колко е доволен от себе си. — Прецених, че ако Конфуций не е чувал за подполковник К., лошо няма. Ако обаче бях прав… а аз се оказах прав…