— Копеле — подхвърли добродушно Юнг.
— Той прочете бележката и косата му щръкна…
— Какво? — попита Агнес.
— Нали би трябвало да е непроницаем — обясни Дешамп. — Започна да се облизва нервно, огледа всички на бара, за да забележи някой подозрителен, и…
— Не се ли сети, че си ти? — разсмя се Кастило.
Дешамп поклати глава.
— Аз по принцип изглеждам като напълно незаинтересован от света добродушко — отвърна той. — Затова Дейв плати набързо, сбогува се със сладурчето и хукна към вратата. В този момент го съжалих и реших да го почерпя.
— Не само едно — призна Юнг.
— Надявам се умът ти да е бистър, Дейв. От Националната агенция по сигурността са прихванали няколко съобщения, които трябва да преведеш, а и искам да ми разкажеш за погребението.
Кастило забеляза, че отношението на Дешамп е коренно различно от предишната сутрин.
„Да не би защото работи? Може би защото работи и усеща, че вече му обръщат внимание и оценяват факта, че се скъсва от бачкане“.
— Добро утро, инспектор Дохърти — поздрави любезно Юнг, когато влезе в конферентната зала.
— Как си, Юнг? — отвърна Дохърти.
„И залата се покри след, помисли си Кастило. Според Дохърти Юнг е предал любимото му ФБР и между него и Хауърд Кенеди няма кой знае каква разлика.
Юнг не само че знае това, ами сигурно — убеден съм, че е така — се чувства неловко и дори засрамен от себе си. Да не вземе това да прецака нещата? Да не тръгне Дейв да отстъпва точно сега и пак да започне да се прави на заклет агент от ФБР?“
Отговорът дойде веднага.
— Като изключим това — отвърна Юнг и посочи бинтованата ръка, — съм добре, инспекторе. А вие?
— Чух за раната — отвърна Дохърти.
— Подполковник Кастило ли ви каза?
Инспекторът кимна.
— Помислих си, че ви е казал — Едгар Дешамп ми каза с какво се занимавате тук. Затова предположих, че ви е съобщил, че не можете да се върнете в сградата на Дж. Едгар Хувър и да им подхвърлите: „Вие знаете ли, че бяхме прави за Юнг още от самото начало? На него може да му се вярва точно колкото и на Хауърд Кенеди. Чакайте да ви разкажа какви ги е набъркал“.
— Подполковник Кастило ми даде ясно да разбера, Юнг, че действията на всички тук са строго секретни по заповед на президента.
— Честно казано, малко съжалявам, че са засекретени. Много ми се иска да отида да съобщя на гаднярите от отдел „Професионална етика“, че не се срамувам от онова, което върша, и че ми е много приятно да знам, че Кастило и хората около него ми вярват. Не мога да кажа същото за Бюрото. Те решиха, че съм виновен, без да съм направил нищо лошо — „Повече не може да му се има доверие. Я го пратете в Уругвай или на някое друго забутано място“ — за да са сигурни, че са си вързали гащите.
Дохърти пребледня и понечи да каже нещо, но премълча.
— След като вече изяснихме отношенията си — намеси се Дешамп, — искам да ви напомня, че сме приятели, които преследват една обща цел. Сега може ли да се захващаме за работа? Разполагам с огромно количество палеонтологични данни за дъската ти, Джак.
— Какви данни? — попита Дохърти.
— От динозаври — поясни Дешамп.
— Аз пък имам петнайсет страници с тайнствени номера, които те чакат да ги дешифрираш, Дейв — обади се и Чарли и даде знак на агента да се настани до масата.
— Чарли, това, което са изровили от Националната агенция по сигурността — обясни Юнг петнайсет минути по-късно, — е супер. Жалко, че не можем да го използваме, за да тикнем тези негодници зад решетките.
— За какво?
— По-голямата част е за укриване на данъци. Има и доста други нарушения. Само че тези сведения не могат да се представят в съда.
— Внимавай, пак започваш да приказваш като агент на ФБР — предупреди го Кастило, без да мисли, след това се усети и се обърна, за да разбере дали Дохърти го е чул. По изражението му личеше, че е чул.
„Мама му стара! Юнг е прецакан и от ФБР — сигурно и ти си дал своя принос, Дохърти — и го знаеш!“
— Пет пари не давам за данъчните — продължи Кастило. — Каква работа ни върши?
— Знаем от коя сметка хората във Филаделфия или Истън — където и да са — са получили двата милиона.