— Това вече не ни ли беше известно?
— Не знаехме — това е в Приложение 2 — че има депозит на същата стойност — 1 950 000 долара — в същата сметка в „Каледониан Банк енд Тръст Лимитед“ на Каймановите острови, от която 1 950 000 са били прехвърлени в „Мърчантс Нешънъл Банк“ в Истън. Струва ми се, можем с чиста съвест да предположим, че тези пари също ще бъдат прехвърлени.
— Кой е депозирал парите? — попита Кастило.
— Идват от друга цифрова сметка пак в „Каледониан Банк енд Тръст Лимитед“. Най-интересното е — и това е в Приложение 2 — че сметката е внушителна и разполага с малко повече от четирийсет и шест милиона долара.
— В разплащателна сметка ли? — попита неспособен да повярва Кастило.
— Пет милиона са в разплащателна сметка, останалите са по схема, много подобна на онази, която Лоримър е използвал в Уругвай — не е същото, но много подобно. Искаш ли да ти обясня?
— Какво е толкова интересно на втората сметка?
— По нея са правени депозити до 23 март 2003 година. Нападението над Ирак започна на 20 март 2003.
— Датата ни е известна — обади се Милър. — Когато двамата с Кастило бяхме най-обикновени честни войници, ни изпратиха там.
— Което какво ви говори?
— Че мошеничествата, свързани с „Петрол срещу храни“, са приключили с нападението — отвърна Юнг. — Този последен депозит от девет милиона и половина е бил последната капка.
— А на кого е сметката с четирийсет и шест милиона?
— Не знаем. Националната агенция не предоставя подобни сведения — отвърна Юнг. — Затова пък в Приложение 3 се посочва, че доста хора душат около „Каледониан Банк енд Тръст Лимитед“, включително и ФБР. Човек от ФБР би трябвало да знае.
— Чухте ли, инспекторе? — попита Кастило.
— Чух — потвърди Дохърти. — Ще се изненадате ли, ако ви призная, че първата ми реакция беше да ви пратя на майната?
— Не — отвърна Кастило. — Да имате нещо да ми кажете?
— Не, защото не ви харесвам нито вас, нито операцийката ви, а защото, щом Националната агенция твърди, че Бюрото проявява интерес към „Каледониан Банк“, това означава, че има законно следствие, което може да пропадне, ако тръгнете да си врете носовете.
— Е, и? — попита Кастило.
— Ако не го направя, ще припнете при Монтвейл, той пък ще се обади на директор Шмит и или ще ми бъде наредено да предам информацията, или някой друг ще го направи.
— Дейв, моля те, дай на инспектор Дохърти номерата на сметките, които ни интересуват.
Петнайсет минути по-късно Дохърти затвори телефона и подаде на Кастило лист, откъснат от бележник.
— „Кениън Ойл Рифайнинт енд Брукъридж Къмпани“, Мидланд, Тексас.
Кастило се изненада, когато чу Мидланд, Тексас, но тока бе единствено защото семейството на Мунц бе в ранчото „Дабъл Бар Си“ в Мидланд Тексас, не защото в Мидланд имаше още една петролодобивна компания.
„Петролните компании в Мидланд са поне три — или четиристотин. Нищо чудно, че не съм чувал за тази. Повечето имат само по един телефон и пощенска кутия“.
— Това е собственикът на сметката с четирийсет и шест милиона — докладва Дохърти. — Според информацията на Бюрото, това е малка независима компания, която купува и продава суров петрол. Имат рафинерия в Хюстън, но преработват главно чужд петрол. В момента тече разследване, но засега не са открили нищо.
— А ФБР какво търси? — попита Кастило.
— Не ми казаха, а аз не попитах.
— Инспекторе, обадете се отново, ако обичате, и попитайте. Дайте им и сметките, които Юнг ви записа, и поискайте всички сведения за тях.
Дохърти го погледна лошо, ала не помръдна.
— Чакам, инспекторе — нареди грубо Кастило.
Дохърти се протегна към слушалката на телефона. Без да се опитва да се прикрие, Кастило слуша разговора и наблюдава внимателно Дохърти.
— Трябва им време, за да съберат всичката информация — тросна се инспекторът, когато затвори. — Те ще позвънят.
— Докато чакаме, предлагам бърз курс за начина, по който е била организирана измамата в „Петрол срещу храни“ — реши Кастило.
— Кой ще води курса? — попита Дохърти.
— Източникът ми от Будапеща, който в момента се намира в Аржентина.
— Вече ви казах, Кастило, че не искам сведения от тези хора, докато не съм напълно наясно с нещата, с които разполагаме.
— Говорите ли унгарски, инспекторе?
— Не, не говоря унгарски — отвърна с досада Дохърти.
— Тогава няма да разберете какво казвам на източника си — заяви Кастило и посегна към слушалката на радиостанцията на „Делта Форс“.