— Сержант Нидермайер — представи се гласът.
— На линия ли сме? — попита Кастило.
— Имате зелена улица, господине.
— Давай, Нидермайер — нареди Кастило, превключи радиостанцията на говорител и остави слушалката.
— Дейвидсън — представи се нов глас десет секунди по-късно.
— Хванали са те да се оправяш с радиото, така ли, Джон? — попита Кастило на странен език, какъвто инспектор Дохърти не бе чувал преди. Нямаше представа какъв е, но бе сигурен, че не е унгарски.
— Това не е унгарски — възмути се той.
Кастило го погледна и обясни тихо на английски:
— В интерес на истината, инспекторе, това е пущу, един от двата основни диалекта в Афганистан. Другият е афгански персийски.
Дешамп и Милър се спогледаха, усмихнаха се и поклатиха глави.
Кастило се обърна към радиостанцията и премина отново на пущу.
— Кажи, Джон, старецът стана ли вече?
Отговорът бе също на пущу.
— Затова съм при радиото, подполковник. Кочиан и Кенсингтън играят с Макс и една топка. И аз бях с тях, но онова чудовище ме събори по задник и аз се отказах.
— Трябва да поговоря със стария веднага.
— Чакай малко, подполковник.
— Кажи му да говори на унгарски — нареди Кастило, погледна Дохърти и се усмихна.
— Питах се дали някога ще се сетиш да позвъниш, Карлхен — започна Кочиан на унгарски. — Не се учудвам, че звъниш деветдесет секунди преди двамата с Макс да седнем да закусваме.
— Чичо Ерик, ти някога попадал ли си на онези книжки „Уиндоус за глупаци“ или „Майкрософт уърд за глупаци“?
— Звъниш ми по радиото, дето е извадено от незнайно кой научнофантастичен филм, за да ми зададеш подобен тъп въпрос?
Дешамп се разсмя.
— Този човек ми харесва.
При тези думи инспектор Дохърти разбра, че Дешамп знае унгарски, и се почувства неловко.
— Много е важно, в противен случай не бих си позволил да прекъсна закуската на Макс — обясни Кастило. — Имам нужда от една лекция. „Как са извършвани измамите в «Петрол срещу храни» за глупаци“. — След това премина на английски. — Говори на английски бавно, защото тук има един господин, който ще си записва — ще направи схема — на една черна дъска.
— Имам чувството, че става въпрос за нещо важно. — Кочиан също премина на английски.
— Съконспираторът ни от ФБР май въздъхна облекчено обади се на унгарски Дешамп.
Кастило се разсмя.
Дохърти улови „ФБР“ и погледна злобно Дешамп, което накара Кастило да се разсмее отново.
— За нас е много важно, чичо Ерик — продължи на унгарски Кастило. — Май доближаваме целта.
— Нямаше ли да говоря на английски? — попита отново на унгарски Кочиан. — Крайно време е да решиш, Карлхен!
— Този човек много ми харесва! — повтори Дешамп. — Хайде, шефче, решавай.
— На английски, чичо Ерик — заяви на английски Кастило. — Смятаме, че е замесен дребен посредник от Мидланд, Тексас, който има американска компания. Трябва да разбера каква е вероятността, на кого плаща и как става.
Кочиан мълчеше, за да подреди мислите си.
— Помниш ли първия път, когато ви обясних какво става, Карл? Бяхме в банята на „Гелерт“. Да пробваме отново. Първия път глупаците май разбраха.
— Готов ли е магическият ви маркер, инспекторе? — попита Кастило.
— Искате да записвам всичко, което господинът говори ли?
— Точно така — отвърна Чарли. — Давай, чичо Ерик.
— Нарисувайте груба карта на Ирак на дъската — нареди Кочиан. — В долния десен край нарисувайте Персийския залив. Направете точка на иракското крайбрежие, която ще обозначи Махашар. Това е най-важният иракски петролен терминал. Ще ви го кажа по букви.
Дохърти нарисува картата.
— Готово, чичо Ерик — рече Кастило.
— Много добре. Най-важното е да запомните, че Ирак представлява един неограничен басейн на суров петрол. Извън Ирак, същият този петрол струва поне по петдесет американски долара на барел — приблизително по долар на галон. Проблемът на Саддам бил, че Обединените нации му забраняват да изнася петрола, така че той за него не струва нищо.
— Трябва да спомена, че по време на изключително демократичното му управление петролът бил собственост на правителството, по-точно казано, на него. Той бил пълновластният господар и никой нямал право да му задава въпроси.
— Начинът му да заобиколи проблема бил да накара ООН да му даде правото да продаде част от петрола, а в замяна да бъдат осигурени храни и лекарства за иракския народ.
— Освен че в този процес таблетката аспирин се продавала по за пет долара — и разни подобни безобразия — да се спра ли на този въпрос?