— Дай да разясним въпроса със суровия петрол — настоя Кастило.
— Добре. Предполагам, знаете поне малко за игрите с цените и за начина на разплащане — подхвърли Кочиан. — Сега за петрола. Имате ли представа колко суров петрол се побира в един танкер?
— Не — призна Кастило.
— Спомням си, че когато при аварията, която претърпя супертанкерът „Ексон Валдес“, във водите край Аляска се изляха 1,48 милиона барела суров петрол — поясни Кочиан. — Но за да бъде по-простичко за глупаците, които спомена, нека кажем, че побира само един милион. Я кажи, лаптопът ти, дето е като изваден от някой космически кораб, има ли си калкулатор? Ще успее ли да пресметне колко правят петдесет долара на барел по един милион?
Кастило можеше да пресметне и наум, но лаптопът беше отворен пред него, затова натисна клавишите и докладва:
— Петдесет милиона долара.
— Браво! Сега се връщаме на Махашар. ООН дава разрешение на Саддам да продава, да кажем, петрол за петдесет милиона долара и за същата сума да купи храна и лекарства на хората. Освен това ООН изпраща свои инспектори в Махашар, за да се следи, че точно позволеното количество петрол напуска страната.
— В Махашар акостира танкер, който ще превози петрола, продаден на някой добър човек за солидна сума, а от въпросния човек се очаква да възнагради Саддам, но това е друга история.
— И така, петрол за двайсет и пет милиона долара се побира в един милион барела, а това е половината от капацитета на танкера, който е акостирал в Махашар, и товаренето ще бъде извършено под зорките погледи на хората от ООН. Танкерът се отървава от половината баласт, с който е пристигнал, замества го със суров петрол и отплава наполовина пълен със стока, наполовина с баласт.
— Никой никога не е обвинявал Саддам, че владее ядрена физика, но много скоро някой се усетил, че ако той намери начин да разкара целия баласт и да напълни танкера догоре със суров петрол, ще изкара някоя и друга пара.
— Той си казал: „Еврика! Единствената ми задача е да бутна нещичко на инспекторите на ООН, да ги накарам да си затраят и танкерът ще отплава с допълнително количество петрол на стойност двайсет и пет милиона долара“.
— Само че тук възникват административни въпроси. Няма как да бутне на инспектора от ООН едни петдесет хиляди долара, за да му затвори очите. Това са много пари, дори ако му ги даде в банкноти от по един долар. Той е предвидил и риска да попадне на честен инспектор, който може да пропее и да издаде нечестните около себе си.
— Какво точно става с допълнителния половин милион барела, след като отплават от Персийския залив, никой не знае. Разпределят се някъде из гладния за петрол свят. Докато се продаде, петролът е безценен.
— Затова те си намират други правителства, контролирани от гангстери и крадци — веднага се сещам за руснаците, но има и други — които произвеждат петрол и имат пълното право да изнасят петрол, без да се съобразяват с наложените ограничения.
— Ако те купят половин милион барела петрол — тъй като за Саддам той няма кой знае каква стойност, ако си ги държи в страната — по за десет долара на барел, но го направят тайно — после ще го продадат на истинската му стойност. Така няма да им се налага да изразходват природните си ресурси.
Кастило погледна Дохърти, който бе запълнил половин дъска с някакви символи.
— Въпросът е на кого да го продадат. Ако искате, вярвайте, но „Ексон Мобил“ се оказват сравнително честни. Отказват петрол, за който не са сигурни, че идва по чист канал. Вашият Конгрес дава мило и драго да ги прати в затвора. Затова им се налага да намерят малки рафинерии — такива има хиляди — и да им предложат зашеметяваща сделка — примерно трийсет долара на барел.
— Само че ти каза малка рафинерия в Хюстън.
— Казах дребен посредник в Мидланд — уточни Кастило. Човекът, когото сме набелязали, има малка рафинерия в Хюстън.
Кочиан изсумтя и продължи:
— Дребен посредник от Мидланд с малка рафинерия в Хюстън сигурно се е сетил, че данъчните ще му преровят тефтерите и че работата може да се размирише, когато забележат, че купува петрол по за трийсет долара на барел.
— И какво прави той? Пише чек — по-точно казано, кара обслужващата фирмата му банка да направи превод — за пълната сума на петрола до, да кажем, „Ойл Броукърс Лимишед“ на Каймановите острови. Той или е собственик на този бизнес, или има пълно право да взема решения. Отсрещната страна потвърждава, че е получила парите, пипва своето и оставя разликата между действителната сума и обявената и ред данъчните в друга цифрова сметка. Схвана ли картинката, Карл?