— Все тая — продължи Дешамп — насред пустошта в Уругвай, са били професионалисти. Допълнително научихме, че един от тях е виден кубински шпионин. Шефчето ни разправя, че хората, които са се опитали да отвлекат чичо Ерик на моста „Франц Йосиф“ в романтичната Будапеща, също са били професионалисти, както и двамата, които е очистил в „Гелерт“, нали така, шефче?
Кастило кимна.
— Носеха гароти.
— Какво е това? — намръщи се Дешамп.
— Това е приспособление — в нашия случай, от неръждаема стомана — много подобно на пластмасовите белезници, които ченгетата използват. Слагат ти го на врата и те задушават.
— А какви са тези приказки, че си ликвидирал някого в „Гелерт“? И какво е това „Гелерт“?
— Хотел, Джак, на брега на Дунав — обясни Дешамп. — Трябва някой път да заведеш женичката там. Много е романтично.
— Мъжът, който загина по време на операцията в Уругвай, беше убит с гарота — обясни тихо Кастило. — Мъжете, които са се опитали да отвлекат Ерик Кочиан на моста в Будапеща, са имали и гароти, и спринцовки, пълни с приспивателно. Двамата в хотелската стая на Кочиан в Будапеща също имаха гароти. Когато госпожа Мастърсън бе отвлечена в Буенос Айрес, бе упоена с инжекция…
— Убил си двама в Будапеща, така ли? — ахна Дохърти.
Кастило кимна и продължи:
— Гаротата се използва единствено от източногерманското Щази и от унгарските Тайни служби…
— Какви са тези Тайни служби? — попита Дохърти.
— Унгарският вариант на Щази. Шандор Тор, бодигардът на Кочиан, накарал хората си да проверят дали не са от бившите Тайни служби. Трябваше да позвънят на Дик, ако откриеха нещо. Засега не са се обаждали, но ако не са унгарци, остава да са от Щази. Всичко се връзва, Едгар.
— Кое се връзва? — попита Дохърти.
— Кажи, Джак — попита саркастично Дешамп, — кой, освен израелците и екипът на шефчето — може да организира подобни операции по отвличане, измъкване и нападение в Аржентина, Уругвай и Унгария?
— Да не би да се опитваш да ми кажеш, че е замесено и КГБ? — попита намръщен Дохърти.
— Не, Джак, не става въпрос за КГБ — отвърна Дешамп. — Ако вярваме на приказките на господин Путин, старото лошо КГБ, което навремето е оглавявал, вече не съществува. Заменено е от Федералная Служба Безопасности Российской Федерации, иначе казано, ФСБ. А отговорът е да, точно това ми се върти в главата.
— Всичко се връзва, Едгар — повтори Кастило.
— Да видим дали великите умове мислят еднакво, шефче — отвърна Дешамп. — Какъв е твоят сценарий?
— Путин се страхува, че ролята му в цялата тази работа ще се разчуе — започна Кастило. — Затова трябва да се отърве от свидетелите. Започва с Лоримър.
— Започва с втория след Лоримър човек — онзи, който е бил очистен във Виена — уточни Дешамп.
— Точно така — съгласи се Кастило. — А Лоримър, който подозира, че ще бъде следващият, веднага щом разбира какво е станало с приятеля му, привежда в действие план А.
— Какъв е този план А? — попита Милър.
— Разкарай се час по-скоро — отвърна Кастило. — Той вече си е бил създал живот като Жан-Пол Бертран в Уругвай. Свил си е гнезденце. План А е бил да се покрие, докато престанат да го търсят.
— Добре — кимна Милър.
— Значи, след като изчезва, как може да бъде открит? — попита Чарли. — Чрез сестра му.
— Нали не мислиш, че ФСБ има досиетата на всички дипломати в ООН? — попита Дешамп. — Едва ли знаят кои са им близките и роднините.
Кастило кимна.
— Защо да ги нямат?
Дешамп не отговори и той продължи:
— Затова отвличат сестра му и я заплашват, че ще убият децата ѝ, ако не им каже къде е брат ѝ, а след това убиват съпруга ѝ, за да ѝ докажат, че не се шегуват.
— И кои са тези те? — попита Дешамп. — Новото руско разузнаване ли? Едва ли. Нека заради спора кажем, че Путин, просто от добро сърце, е намерил работа на група от Щази, загубили работата си, когато Берлинската стена е паднала. Човек никога не знае кога ще му дотрябва добър убиец.
— Така че, ако нещо се обърка, никой няма да ги свърже с руснаците — намеси се Милър. — Хитро.
— Предполагам, че са били много полезни, докато са се въртели сделките около „Петрол срещу храни“ — отбеляза Дешамп. — Както при прехвърлянето на парите, така и при премахването на свидетели, които са имали някаква връзка с Путин и сие.
— Няма нищо черно на бяло — подсети ги Милър. — Парите, които са използвали, са били от „Петрол срещу храни“.
— Това също — съгласи се Дешамп. — И така, шефче, след това какво?