— Аз извадих късмет — обясни Кастило. — Ото Гьорнер чул, че някакви западногерманци изнасяли пари от „Петрол срещу храни“ в Аржентина и Уругвай, и ми разказа. Освен това ме предупреди, че любопитните измрели.
— Нещо, което на теб не може да ти се случи — отбеляза Милър. — Затова хукна при Ерик Кочиан. Той те насочи към Южна Америка и ти извади късмет с Конфуций. Оказа се, че той има досие за… как му беше другото име?
— Бертран — отвърна Кастило и погледна Юнг. — Дейв, нищо не казваш. Това да не би да означава, че пикаем срещу вятъра, а ти си прекалено възпитан, за да ни го кажеш?
— Малко преди да премине на страната на лошите, Кенеди работеше над случай, в който имаше връзка с Хюстън — обясни Юнг. — Опитвам се да си спомня за какво точно ставаше въпрос.
— Никакви документи ли не са запазени? Някакъв вътрешен доклад, например? — попита Дешамп.
— Кенеди е взел всичко със себе си — призна с горчивина Дохърти. — Сигурен съм, че приятелят ви Певснер е прочел материалите, преди да ги унищожи. Защо не го попитате?
— Какво разследвахте, Дейв? — продължи да разпитва Чарли. — Имаше ли някаква връзка с „Петрол срещу храни“?
— Не — отвърна Юнг. — Ние проследявахме необичайни трансфери — банкови трансфери — повече от два. С други думи, занимавахме се с пране на пари. Въпросът има две страни. Не, повече от две са. На първо място е укриването на данъци. Когато попаднем на нещо подозрително — нещо, което намирисва на прикриване на доходи или имоти — го предаваме на данъчните и ги оставяме те да се оправят. Когато източникът на парите се окаже подозрителен — ако става въпрос за пари от наркотици например или както е при политиците — незаконни плащания, подкупи и какво ли още не — ние се заемаме със случая. Аз проследявах аномалиите, а Хауърд ги разследваше.
— Помниш ли нещо за Хюстън? — попита Кастило.
— Само че ставаше въпрос за Хюстън — отвърна Юнг. — Опитвам се да си припомня подробностите.
— Продължавай, Дейв — подкани го Кастило и се обърна към другите: — Докъде бяхме стигнали?
— До момента, когато си решил да репатрираш Лоримър — напомни му Милър.
— Точно така — потвърди Дешамп. — Междувременно наемниците откриват къде се е покрил Лоримър, или Бертран, все едно как ще го наречем. Как са успели?
— Отначало не са знаели къде е — отвърна Чарли. — Иначе не биха рискували с отвличането на госпожа Мастърсън. Похищението ѝ е било акт на пълно отчаяние.
— Значи някой им е казал — намеси се Дешамп. — Кой е този някой?
— Приятелят на Кастило, руският мафиот Певснер — обясни злорадо Дохърти.
— Не е той — заяви Кастило.
— Защо непрекъснато защитавате този боклук? — избухна Дохърти.
— Ако знаеше къде е Лоримър и беше казал на нинджите — обясни Кастило, — нямаше да ми даде хеликоптера си. Не би позволил да ме убият.
— Прави го, защото ви харесва, така ли? — попита Дохърти.
— Защото това ще бъде краят на сделката и ФБР и ЦРУ ще го погнат отново.
— Остава възможността всички съвсем случайно да сте се озовали в райското имение — подхвърли Дешамп. — Няма значение как нинджите са открили къде е Лоримър. Открили са го и са се организирали, за да го очистят.
— На това му се вика страхотно съвпадение — предизвика ги Дохърти.
— Важното е, че нинджите отиват в имението и откриват, че шефчето и сие са вече там — продължи Дешамп.
— Защо реши, че са изненадани? — попита Дохърти.
— Ако не бяха, тогава резултатът нямаше да е шест на едно — поясни Дешамп. — Сигурно са решили, че са попаднали на група местни обирджии, решили да претарашат имението. Решили са, че не са на тяхното ниво и няма да създават никакви проблеми. Трябвало е да изтрепят всички, да зарежат труповете и да се разкарат. Изненада, оказва се, че попадат на американската кавалерия.
— Точно така — съгласи се замислен Чарли.
— И какво става, когато в руското посолство не се обажда никой, за да докладва „Мисията приключена успешно“? — попита Дешамп. — Какво става тогава? Кой изби момчетата ни? Има ли значение? Лоримър е мъртъв. Следващата стъпка е да се ликвидира Кочиан.
— Само че след като разберат какво знае — вметна Кастило.
— Същото се отнася и за специален агент Юнг — обади се Дохърти.
— Точно така — потвърди Дешамп. — Това означава, че щом открият Кочиан, ще се пробват отново. Наистина държа да говоря с него, шефче, преди да са го открили. Следващия път може и да не извади късмет.
— Предполагам, че и Певснер е в списъка за ликвидиране — призна Чарли.
— Певснер е съставил този списък — сряза го Дохърти.