— Няма проблем — кимна Дохърти.
— Добре. Започваме с това. Трябва да звънна на няколко места.
XVI
ЕДНО
Офис на звеното за организационен анализ
Департамент вътрешна сигурност
Комплекс „Небраска“
Вашингтон, Окръг Колумбия
09:35, 12 Август 2005
Кастило седна на кожения стол с висока облегалка зад огромното, богато украсено, бюро и огледа с неудобство луксозния кабинет. Чувстваше се като натрапник. Сви рамене и посегна към слушалката на радиото, което Ерик Кочиан бе нарекъл „космическа измислица“.
— Нидермайер — нареди той, — свържи ме със старши сержант Дейвидсън, ако обичаш.
— Изчакайте, подполковник.
Пет секунди по-късно чу гласа на Дейвидсън.
— Слушам, господине.
— Джак, имам основание да мисля, че ще последва нов опит за отвличане на Ерик Кочиан.
— Сериозно?
— Как се казваше? Вземи всички необходими мерки.
— Смятай, че е направено, подполковник.
— Освен това имам основание да смятам, че лошите са хора от бившето Щази, така че вземете и това предвид, когато обезопасявате.
— Много интересно.
— Кажи на останалите.
— И на Кочиан ли?
— Най-вече на Кочиан.
— Дадено, подполковник. Не можеш да ми кажеш приблизително време, така ли?
— От четири до двайсет и четири часа, след като разберат къде е. Може би вече знаят.
— Кочиан иска да отиде да обядва в Буенос Айрес.
— Няма начин. Да не мърда от „Майерлинг“. Най-добре да не излиза от къщата.
— Двамата с теб и преди сме охранявали трудни хора. Ще се оправя и с този.
— Ще дойдем, след като спрем за малко в Мидланд, Тексас.
— Искате да видите семейството на полковник Мунц ли?
— Не. Има връзка между Мидланд и измамите „Петрол срещу храни“ и двата милиона долара, които филаделфийските мюсюлмани са получили за бомбеното си убежище. Ще се опитаме да разберем какво можем да измъкнем.
— Да ми кажеш приблизително кога да ви очакваме?
— Щом разбера, веднага ще ти съобщя.
— Ще се оправим с всичко тук, подполковник. Нещо друго?
— Исках да те помоля да ме свържеш с посолството, но май е по-добре да се обадя по обикновен телефон. Не искам да се окажа виновен, че съм насочил гадовете към „Майерлинг“.
— Ясно.
— Това е, Джак. Дръжте си ушите и очите отворени и се пазете.
— И ти, подполковник.
— Можеш да прекъснеш връзката, Нидермайер.
Телефоните на Певснер бяха записани в паметта на мобилния, който Алекс Дарби бе дал на Кастило в Буенос Айрес и той го бе оставил в куфарчето си. Когато включи апарата, се появи надпис ЗАРЕДЕТЕ.
Оттласна се от бюрото, стана и се отправи към кабинета на госпожа Агнес Форбисън. Щом тя видя мобилния, протегна ръка, за да го вземе. Отвори едно от чекмеджетата на бюрото си, където — както трябваше да се очаква — държеше кутия, пълна със зарядни устройства, и почти веднага едно стана на неговия апарат.
— На лампата на бюрото ти има контакт — обясни тя.
— Благодаря.
— Значи заминаваш? — попита тя.
— За Мидланд, Тексас, а след това за Буенос Айрес отвърна Кастило. — Май открих връзката между скандала „Петрол срещу храни“ и куфарчетата с атомните бомби.
Тя не каза нищо, но по изражението ѝ личеше, че чака още обяснения.
— Ако ти разкажа, над Филаделфия ще се появи атомна гъба, преди да успея да довърша изречението — заяви Кастило. — Точно сега, гърмящите куфарчета, поне според мен, са все още някъде в Сибир.
— Слава богу! — въздъхна тя.
— Целият сценарий е бил измислен, за да ни насочи в погрешна посока — обясни той. — Или поне донякъде.
— Дик ще ми разкаже ли?
— Дик тръгва с мен. Джейк е в Чарлстън.
— Ще се получи ли? Кракът на Дик…
— Той ще бъде навигатор, аз ще управлявам.
Агнес го погледна любопитно.
— Едгар Дешамп измисли цялата тази работа — отвърна Чарли. — Кажи ми какво мислиш…
— Това може да се окаже най-тъпото нещо, което съм казала тази седмица — заяви Агнес, когато той приключи, — но може да се окаже правилният отговор. Другото не ми се струва толкова правдоподобно.
— Надявам се — кимна Чарли.
— Дешамп ти харесва, нали? — попита тя.
— Той е човекът, който би трябвало да седи зад бюрото ми — призна Кастило. — Той е единственият от нас, който е наясно какво прави.