— Господи, той вони! — възкликна Дешамп.
Кениън послушно изпълни заповедта.
— Да не би да се чувстваш нещо малко объркан, Дебелак? — попита Кастило.
— Мили боже! — въздъхна Кениън.
— Пораздрусахме те — обясни Кастило. — Пуснахме ти петдесет хиляди волта ток и сто трийсет и кусур милиампера електричество. Сигурно си забелязал, че след това няма мърдане.
— При най-незначителния опит да създаваш неприятности или ако откажеш да отговаряш направо без колебание, аз или някой от останалите господа ще ти пусне ток отново. Разбра ли ме?
Кениън кимна.
— Когато ти се задава въпрос, ще отговаряш на глас с „Да, господине“ или „Не, господине“. Разбра ли ме?
Кастило забеляза гнева в очите на Кениън. Само че страхът надделя.
Затова кимна и отговори:
— Да, господине.
— Имаш ли някакви въпроси, Дебелак?
На Кениън му трябваха трийсет секунди, за да отговори. Оказа се, че това е достатъчно време, за да си върне част от куража.
— Искам да знам какво става тук, Кастило — попита той. Къде съм и къде отиваме? Казано ми беше, че идваме да видим новия ти самолет.
— Въпросите станаха три — отвърна Чарли. — Отсега нататък, когато ти позволя да зададеш въпрос, означава, че имаш право на един въпрос. Тъй като нямаше представа за това правило, ще отговоря и на трите ти въпроса.
— Къде сме? Намираме се на приблизително шест хиляди метра височина и летим към Флорънс, Колорадо. Ще стигнем до онова, което става тук, след малко. Друг въпрос?
— Флорънс в Колорадо ли? Какво има във Флорънс, Колорадо?
— Това са два въпроса, Дебелак. Не ме карай да повтарям. Следващия път, в който зададе два въпроса, специален агент Юнг, му пуснете ток.
— Слушам, господине.
— Тъй като въпросите ти са свързани, ще отговоря. Във Флорънс, Колорадо, се намира федералният затвор със строг режим. Ти чувал ли си за него, Дебелак?
— Не — отвърна нетърпеливо Кениън.
Кастило вдигна показалец.
— Не, господине — поправи се бързо Кениън.
— В затвора на Флорънс са събрани много лоши хора. Там не се позволяват контакти с останалите затворници и имаш право да излезеш за час, за да се разтъпчеш. През месец на семействата им се позволява да ги посетят за един час, стига да са се държали прилично.
— А като казвам много лоши хора, говоря за Робърт Хансън, агента от ФБР, който бе хванат да шпионира в полза на руснаците, и — това ще те заинтересува — и Омар Абдел-Рахман и Рамзи Юсеф, ислямските терористи, които избомбиха Световния търговски център през 1993 година. Те ще стоят там до края на живота си без право на помилване. Лично аз смятам, че предателите и терористите и всичките им помощници трябва да бъдат екзекутирани, но съдът се оказва прекалено благосклонен към тези боклуци. Може и в твоя случай да проявят благосклонност.
— Но лично аз не бих разчитал на подобно нещо, Дебелак. Ти си бивш офицер от армията. Знаеш, че не е трябвало да вършиш онова, което си свършил. — Не мога да си представя съдебни заседатели — особено тексасци — да препоръчат каквато и да е благосклонност към теб. Да искаш да питаш нещо?
— Нямам никаква представа какви ги говориш — отвърна Кениън, събрал малко повече кураж.
— Следващия път, когато излъже, му пусни ток, Юнг.
— Слушам, господине.
— Дебелак, нали нямаш намерение да отричаш, че си изпратил 1 950 000 от твоята сметка в „Каледониан Банк енд Тръст Лимитед“ на Каймановите острови, която си си въобразявал, че никой няма да проследи, до джамията „Ари-Тег“ в Истън и религиозната група, дето се е свързала с мюсюлмански терористи?
Кениън пребледня и се ококори.
— Така ли е? — настоя Кастило.
Дебелака се изправи рязко и повърна на пода.
— По дяволите! — възкликна отвратен Едгар Дешамп.
— Върви обратно в тоалетната, Дебелак — нареди Кастило. — Вземи салфетки и почисти тази гадост.
Кениън вдигна стегнатите си от белезниците ръце.
— Забелязах — отвърна Кастило. Неприятната миризма бързо се разпространяваше. — Какво от това? Побързай. Ще ми овониш самолета.
Кениън се изправи от ниското канапе и тръгна към задната част.
— Май нещо е ухапало Дебелака по задника — отбеляза Дешамп.
Останалите се разсмяха.
Кениън се върна със салфетките, отпусна се на колене и започна да попива повърнатото. Не каза и дума.
Юнг, покрил устата и носа си с кърпичка, се изтегли в предната част на пътническия салон, за да донесе ароматизатор, след това го изпръска целия.