Когато Кениън прецени, че е приключил, погледна Кастило и той поклати глава.
— Чисто, Дебелак, казах чисто — рече натъртено той.
Кениън се връща още три пъти до тоалетната, за да вземе салфетки, и търка дълго преди Кастило да нареди:
— Сядай.
— Добре, та докъде бяхме стигнали, преди Дебелака да освини? — попита той.
— Нямах представа, че онези хора във Филаделфия са терористи — изломоти Кениън.
— Не съм ти разрешил да говориш — повиши глас Кастило. — Следващия път, когато си отвориш устата без разрешение…
Той се направи, че стреля.
Кениън се сви, сякаш Кастило бе натиснал спусъка на истински пистолет.
— Ще говориш ли с нас, Дебелак? Или предпочиташ да се разприказваш пред хората, които те чакат във Флорънс? — попита Кастило.
Кениън мълчеше.
— Ти решаваш — продължи Чарли. — Кой вариант предпочиташ?
Кениън бе зареял поглед нанякъде и очевидно мислеше. След това погледна Кастило.
— Ще ти кажа каквото искаш, но трябва да ми повярваш, защото наистина не знаех, че хората от Филаделфия са терористи.
— Ще те изслушаме — съгласи се Кастило. — Ще ми дадеш ли касетофона си, Джон?
Дохърти подаде на Кастило малък касетофон.
Чарли се върна при Кениън.
— Събери си коленете, Дебелак — нареди той и след като Кениън се подчини, Кастило остави касетофона върху краката му. — Ако падне на земята… — започна той и отново се престори, че стреля.
Кениън бързо протегна ръце, за да задържи касетофона на коленете си.
— Преди да го пусна — обясни Кастило, — искам да ти кажа нещо, в случай че решиш, че гражданските ти права са нарушени и каквото и да ни кажеш няма да бъде признато от съда.
— В момента си пред нещо като съд. Ние сме и съдии, и съдебни заседатели. Нека да ти кажа кои сме. Познаваш Фернандо, разбира се, мен ме помниш и дори знаеш, че съм офицер от американската армия. Специален агент Юнг е от ФБР. Това е Едгар Дешамп от ЦРУ. Това е инспектор Дохърти от ФБР. Другите двама господа са Джордж Фелър и Сам Оливър от Тайните служби. Пилот на самолета е полковник Джейк Торине от Военновъздушните сили на САЩ. Втори пилот е майор Дик Милър.
— Сигурно се питаш защо ти казвам всичко това. Причината е, че ако по някаква случайност се върнеш в Мидланд или когато най-сетне те приемат във Флорънс и ти позволят да се видиш с някого — нито адвокатът ти, нито някой друг ще ти повярва, че си бил отвлечен от съученика ти от Тексас и си бил завлечен на борда на „Гълфстрийм III“, пилотиран от офицер от Военновъздушните сили и офицер от армията, където си бил заплашван и унижаван от друг офицер от армията, с когото навремето сте били бойскаути, а след това си бил разпитван от агенти на ФБР, Тайните служби и ЦРУ.
— Помисли, Дебелак. Единственият ти шанс да не прекараш остатъка от живота си в килия в затвора във Флорънс е да ни разкажеш всичко. Ясен ли съм?
— Вече ти казах, че няма да скрия нищо. Трябва да ми повярваш, че нямах никаква представа, че става въпрос за терористична група или джамия, или каквото там е във Филаделфия.
— Все това повтаряш — отвърна Кастило. — Той е ваш, инспекторе.
Дохърти се премести от седалката, на която се бе отпуснал, и седна на канапето срещу Кениън. Извади малък бележник и химикалка, пресегна се през пътеката и пусна касетофона.
— Разпит на Филип Дж. Кениън III — започна Дохърти. — Начало седемнайсет и петдесет, 12 август 2005, на борда на самолет на САЩ, над Тексас, на път към затвора със строг режим във Флорънс, Колорадо, провеждан от инспектор Джон Дж. Дохърти от Федерално бюро за разследване, Вашингтон, който действа по нареждане на президента на САЩ. Присъстват подполковник К. Г. Кастило, ръководител на екипа, господин Едгар Дешамп, Централно разузнавателно управление, специални агенти Джордж Фелър и Самюъл Оливър от Тайните служби на САЩ, клон Далас, и агент Дейвид У. Юнг — младши от ФБР.
— Кажете името и професията си, ако обичате.
Кениън преглътна, след това, сякаш имаше трудности да говори, заяви, че е Филип Дж. Кениън III, председател на борда на директорите на „Кениън Ойл Рифайнинг енд Броукъридж Кампъни“ от Мидланд, Тексас.
— Господин Кениън — започна Дохърти. — Доколкото разбирам, правите това изявление доброволно, без натиск и без да очаквате закрила от страна на властите в замяна на сътрудничеството си. Правилно ли съм разбрал?
Кениън погледна Кастило, след това сведе очи към пода. Въздъхна шумно и отвърна тихо:
— Да.
— Говорете малко по-високо, ако обичате.
— Да, така е.
— Да започнем от самото начало — каза Дохърти. — Как се замесихте в незаконните сделки, свързани с програмата „Петрол срещу храни“ на ООН?