Кениън въздъхна отново.
— Те се свързаха с мен — заяви най-сетне той. — Не съм ги търсил. Те дойдоха при мен.
— Кой дойде при вас?
— Мъж на име Лайънъл Касиди — отвърна Кениън. — Потърси ме и попита дали се интересувам от петрол за трийсет долара на барел.
— Имате ли адреса на господин Касиди?
— Не. Винаги той се свързваше с мен.
— Познавахте ли го?
— Никога не го бях виждал, преди да ме заговори на бара ма клуб „Петролиъм“. Клубът е в Далас. Не говоря за клуба в Мидланд.
— Той откъде ви познаваше?
Кениън сви безпомощно рамене.
— Нямам представа. Знаеше много и за мен, и за бизнеси ми. Каза ми: „Чух, че се интересувате от петдесет хиляди барела при цена трийсет и две цяло и пет“. Естествено, че се интересувах. Та тази цена бе с десет долара по-ниска от пазарната.
— Казвате, че е знаел всичко за бизнеса ви? — попита Юнг.
Дохърти го погледна вбесен, вдигна ръка, за да накара Кениън да изчака.
— Представете се. Име, длъжност, а след това задайте въпроса отново — нареди Дохърти.
— Специален агент Дейвид У. Юнг — младши от ФБР, прехвърлен към Звено за организационен анализ — представи се послушно Юнг. — Господин Кениън, твърдите, че въпросният мъж, Лайънъл Касиди, който е осъществил връзка с вас, е знаел всичко за вас и бизнеса ви.
— Така е.
— Ще ви покажа една снимка, господин Кениън, и ще ви помоля да ми кажете кой е човекът на нея — обясни Юнг.
Кениън погледна снимката.
— Да, това е Касиди. Това е мръсникът, който ме въвлече в тази каша.
— Говори инспектор Дохърти. Специален агент Юнг показа на господин Кениън цветна снимка на бял мъж, приблизително четирийсет и пет годишен, приблизително метър петдесет и пет, предполагаемо тегло седемдесет и пет килограма. Господин Кениън разпозна Лайънъл Касиди. Мъжът от снимката е добре познат и на мен, и на специален агент Юнг, и на подполковник Кастило под друго име, което знаем, че е истинското му име. То няма да бъде споменавано по време на интервюто.
— Ама казвам ви, че той ми каза, че името му е Касиди, Лайънъл Касиди — заяви жално Кениън. — Защо ми е да лъжа?
— Никой не намеква, че лъжете, господин Кениън — обади се Дохърти. — Какво направихте, когато господин Касиди ви предложи петдесет хиляди барела петрол при цена трийсет и два долара и петдесет цента на барел?
— Отначало тази работа ми се стори подозрителна, но…
— Да се върнем към дарението ви за джамията „Ари-Тег“ — настоя Дохърти половин час по-късно. — Защо го направихте?
— Изобщо не исках — призна Кениън. — Нямах представа — казах го одеве, повтарям го и сега — нямах представа, че става въпрос за терористи.
— Разкажете ми какво се случи — помоли Дохърти.
— Бях на Козумел — започна Кениън. — Заведох семейството си да се порадват на слънцето и морето. Касиди беше там.
— Кастило — прекъсна го Чарли. — Къде на Козумел бяхте, господин Кениън?
— В кой хотел ли?
Кастило кимна.
— В „Гранд Козумел Бийч енд Голф Ризорт“ — отвърна той.
— Продължете — кимна Кастило.
— Видях Касиди на плажа, а после и на бара. Знам, че ме видя, но с нищо не показа, че ме познава, затова не му се обадих. Беше ми все едно.
— Забелязахте ли дали Касиди е сам?
— Беше с някакъв мъж, приблизително на неговата възраст. Говореше странно.
— Да не би да е говорел с руски акцент? — попита Кастило.
— Може и така да е, Чарли.
— Разпитът ще бъде прекъснат за кратко — обяви Кастило, — за да може Кастило да прегледа документите си.
Дохърти го погледна със смес от любопитство и раздразнение.
Кастило се пресегна към мрежата на облегалката зад пилота и извади лаптопа си. Включи го, бързо потърси нещо, след това го пренесе при Кениън и го постави пред него.
— Господин Кениън, ще ви покажа компютърна снимка ма бял мъж и ще ви попитам дали това е мъжът, с когото е бил Касиди в Козумел — обясни Кастило.
Кениън поклати глава.
— Не. Този никога не съм го виждал.
Кастило показа снимката на Дохърти.
— Подполковник Кастило ми показа същата снимка. Тя е на бял мъж, когото познавам от други снимки — уточни Дохърти. — Господин Кениън не го познава. Позволете да продължа, подполковник.
— Разбира се — отвърна Кастило.
— Задръжте за момент — обади се Дешамп и се представи:
— Едгар Дешамп, ЦРУ. Прекъсвам разпита, за да покажа още една снимка на господин Кениън.