Дохърти кимна.
Кастило надникна в пилотската кабина.
— Как мина? — попита Торине.
— По-добре, отколкото се надявах. Утре рано сутринта тръгваме за Буенос Айрес.
— Мина ми през ум, че ще стане така. Няма проблем.
— За колко време ще се върнем в Мидланд?
Торине посочи Милър.
— Докато този еднокрак пилот ни свали от девет хиляди метра — заяви Торине. — Досега описвахме един хубав голям кръг около северната част на Тексас. — Той погледна Милър. — Младши, започни плавно спускане.
— Слушам, господине, полковник. За мен е истинско удоволствие, господине — избърбори Милър и посегна към контролния лост.
XVII
ЕДНО
Международно летище „Хорхе Нюбъри“
Буенос Айрес, Аржентина
18:40, 13 Август 2005
Бе ясна зимна нощ над Аржентина, докато се спускаха към обления в светлини Буенос Айрес. Дори успяха да различат жълтите светлини по магистралата към Пилар.
Тръгнаха от ранчото „Дабъл Бар Си“ в шест, след като изядоха огромна закуска, за която настоя доня Алисия.
Дик Милър остана разочарован, че не може да замине с тях — Кастило искаше да разкаже на посланик Монтвейл за „разпита“ на Филип Дж. Кениън III и да се върне в комплекса „Небраска“, за да се оправя с всичко непредвидено — и бе доста изкушен, когато полковник Джейк Торине се обади да изпратят „тренировъчен“ „F–15D“, за да го вземе от Мидланд и да го откара до военновъздушна база „Андрюс“ край Вашингтон.
Кастило бе загрижен за ръката на Юнг и дълго мисли как най-тактично да го остави в Щатите, без да охлади ентусиазма му, ала накрая прецени, че ще му трябва в Южна Америка, за да помогне при напасването на отделните части от загадката и да се разправя с главен инспектор Ордьонес в Уругвай.
Вечерята в „Дабъл Бар Си“ се оказа изключително приятна — дори Джон Дохърти не скри, че е прекарал приятно — въпреки че Фернандо Лопес едва не се задави, когато доня Алисия заяви:
— Това е тя, старостта! Как не се сетих по-рано? Нали помните Филип Кениън. Карлос, помниш ли го? Бяхте заедно скаути. Вчера го срещнахме в клуб „Петролиъм“ и ако не бях толкова разсеяна, щях да го поканя и него. Колко щеше да се зарадва да те види.
Когато всички се качиха в „Юконите“ на Тайните служби, доня Алисия подаде на Кастило пакет, увит във фолио. Вътре имаше ребра на скара.
— За Рикардо, Карлос — настоя тя. Не бе забравила специален агент Рикардо Солес от Агенцията за борба с наркотиците. — Предай му много поздрави и му кажи да ги затопли в микровълновата, ако няма подръка скара.
— Ще му намерим скара, бабо — отвърна Кастило.
На път към летището минаха покрай клуб „Сам“. Кастило не спираше да мисли за храна; сигурно заради ребрата.
— Някой да има карта за „Сам“? — попита той.
Инспектор Дохърти призна, че има.
— Бихте ли ме върнали до клуба? — помоли Кастило. — Вече е отворен.
Половин час по-късно Кастило излезе от „Сам“ с две малки чувалчета брашно за палачинки и няколко литра кленов сироп, последван от полковник Торине, който носеше пликове, пълни с тениски и шорти, огромно количество шоколади и вафли и подплатено дънково яке.
Приключиха бързо на митницата и излетяха няколко минути след осем. Първата им спирка беше в Кито, Еквадор, по средата между Мидланд и Буенос Айрес. Кацнаха там в 13:35.
Докато похапваха печено на скара пиле, агент Юнг от ФБР се обърна към инспектор Дохърти със самодоволно изражение.
— Преди да пристигнем в Буенос Айрес, инспекторе, няма да е зле да ми предадете пистолета си.
— Откъде-накъде?
— Защото, в противен случай, на митницата ще ви го конфискуват.
— Това не важи ли и за теб?
— Аз съм с дипломатически паспорт — отвърна ухиленият Юнг. — А вие не.
— Пищовлията Юнг ти го начука, Джон — засмя се Едгар Дешамп.
— Ами ти? — предизвика го Дохърти.
— Аз вече предадох моя — отвърна Дешамп. — След като е така любезен да пренесе незаконно и твоя, предлагам да започнем да му викаме официално Многоръкия пищовлия.
Излетяха отново в 15:10. Пет часа и трийсет и две минути по-късно, Кастило — стараеше се много да приземи машината без всякакви грешки и пропуски — кацна доста тежко на „Хорхе Нюбъри“.
— Заради двата часа разлика — обърна се Джейк Торине към Кастило — ще запише в бордовия дневник, че сме кацнали в 18:45 местно време. И тъй като съм страхотен пич и нямам никакво намерение да нараня чувствителен нисшестоящ колега, няма да правя забележки за отвратителното ти кацане.