— Чарли, наистина не разбирам какво става. Всичко това нарочно ли го правиш?
— Докато ме няма, Юнг и Дохърти ще ви разкажат какво става — отвърна Кастило. — Няма да се бавя.
Той извади така наречения „аржентински мобилен“ от куфарчето, натисна копче за автоматично набиране и вдигна телефона до ухото си.
— Hola? — чу той глас.
— Пак този испански със силен руски акцент — заговори Чарли на руски.
— Какво искаш, Кастило?
— Обади се на охраната, Алекс, и им кажи да ме пуснат. Почти до тебе съм, за да ти донеса брашно за палачинки и кленов сироп, а един стар мой приятел иска да те види — разпореди се Чарли и затвори.
Едгар Дешамп бе на задната седалка на тъмносиньото „Беемве 720L“ с тъмни прозорци, когато Кастило заобиколи къщата. Брадли му задържа вратата отворена.
Кастило бе забравил, че Макс е тръгнал след него, и се усети чак когато кучето се метна на задната седалка.
— Изкарай противното животно — нареди Дешамп.
— Ти го изкарай, Едгар — отвърна Кастило. — Ти си властен човек. Тебе може и да те послуша.
Даде знак на Брадли да се качи зад волана, след това седна отпред.
— Карай към търговския център отстрани на шосе 8 — обърна се Кастило към Брадли. — Там, където е супермаркет „Джъмбо“. Като стигнем, ще ти кажа накъде да тръгнеш.
— Слушам, господине.
Кастило се обърна към пътниците на задната седалка.
— Макс, целуни този мил господин — каза на немски Чарли. — Той е стар, грозен и има нужда от малко обич.
По някаква случайност, в този момент Макс бе решил, да подуши спътника си и тъй като очевидно го бе харесал, протегна врат и го близна по лицето.
— Ще ти го върна тъпкано, Кастило — озъби се Дешамп.
ТРИ
Кънтри клуб „Буена Виста“
Пилар, Провинция Буенос Айрес, Аржентина
20:45, 13 Август 2005
— Завий наляво, Лестър, и си свали прозореца — нареди Кастило. — Тук много внимават да не пускат навлеци.
Беемвето бе внимателно проверено от охраната — не само от двамата въоръжени пазачи, а и от Янош, огромния бодигард на Певснер, който надникна в колата, за да види кой е на задната седалка.
Изненада — и нещо по-силно от притеснение — се появи по лицето му, когато Макс оголи зъби и изръмжа заплашително.
Кастило остана не по-малко изненадан, когато Дешамп поздрави Янош на унгарски:
— Янош, стари приятелю, как си?
Янош се измъкна от колата, кимна, но не отговори. Даде знак на мъжете от охраната да вдигнат бариерата и махна на беемвето да премине.
Кастило се обърна към Дешамп.
— Нарочно ли не ми каза, че познаваш Янош? — попита Кастило.
— Мислех, че достатъчно ти се е натрупало на главата, шефче, не исках да те притеснявам допълнително.
— Ами Певснер? И него ли познаваш?
Дешамп кимна.
— Запознал съм се с много хора покрай работата — отвърна агентът.
Бяха по средата на пътя към дома на Певснер, когато Янош ги настигна в черния „Мерцедес S600“ на Певснер и ги задмина.
Александър Певснер, копие на британски аристократ — яке от „Бърбърис“, кадифен панталон, карирана риза и вълнен каскет — ги чакаше на вратата. Янош бе застанал зад него.
— Върви да ми отвориш вратата, Лестър — нареди Кастило. — Искам да си помисли, че си шофьорът на посолството.
— Слушам, господине.
— След това извади брашното и кленовия сироп от багажника.
— Слушам, господине.
— Hola, Алекс! — провикна се на испански Кастило, докато слизаше от автомобила. — Виждам, че си се разхождал под дъжда.
— Бях в конюшнята — отвърна Певснер.
— Как сте, господин Респин? — провикна се весело Дешамп на руски. — Щом зърнах Янош, се сетих, че сте някъде наблизо. Отдавна не сме се виждали.
— От девет години — уточни Певснер след дълго мълчание. — Толкова време мина, че вече забравих под какво име се подвизавахте.
— Май и аз съм забравил — отвърна Дешамп. — Дали не беше Сафри?
— Не беше това — отвърна Певснер. — Как се казвате напоследък?
— Дешамп. Едгар Дешамп. Ами ти, Василий?
— Господин Дешамп, радвам се да ви видя след толкова много години, но съвсем не сте стар и приятел, както ме подведе да мисля общият ни познат.
— С огромно съжаление трябва да ти кажа, Алекс — намеси се Кастило, — но въпросният стар приятел съвсем не е сигурен, че ти все още си ми приятел.
— Защо Чарли все те нарича Алекс, Василий?
— Защото така се казвам — сопна се Певснер.
— Господине, къде да оставя чувалите? — попита Лестър Брадли.