— Чарли! — провикна се Певснер от вратата.
Кастило се обърна.
— Благодаря за брашното и растителния сироп — усмихна се Алекс.
— Пак заповядай — отвърна Кастило и се качи на задната седалка на беемвето.
Макс го близна по лицето.
ЧЕТИРИ
— Някакви предложения как да стане, шефче? — попита Дешамп, след като тръгнаха от кънтри клуб „Буена Виста“.
Кастило кимна и Дешамп изложи своята идея.
— Това са те, великите умове — отбеляза доволно Кастило, когато Едгар приключи. — Мислят еднакво.
— Казваш го само защото нямаш представа какво трябва да бъде професионалното изпълнение — засече го Дешамп.
Кастило извади мобилния от джоба си и натисна едно от копчетата за автоматично набиране.
— Кастило се обажда, Алекс. Връщаме се след около десет минути. Когато се върна, „Трафикът“ да е готов. Солес на волана, Мунц на задната седалка. Дейвидсън и Кенсингтън да се въоръжат с „Кар–4“ и да са готови да се качат в беемвето веднага щом пристигнем. Двамата с Дешамп ще се прехвърлим в „Трафика“. На Дешамп ще му трябва нещо по-голямо от пистолет. Ако има друго „Узи“, става. Сложи и него и още оръжие в „Трафика“. Ако няма, „Кар–4“ ще свършат работа. Може да има хора, които наблюдават, а това не бива да става. Направи, каквото можеш, пък да видим какво ще стане. Разбра ли ме?
— Струва ми се, че да — отвърна Дарби. — Какво става?
— Солес на всяка цена да вземе мобилен, на който мога да му звъня от този.
— И беемвето, и „Трафикът“ имат радиостанции. Не знаеш ли?
— Не. Не знам как се работи с тях, а и нямам време да се уча.
— Не искаш ли компания за екскурзията?
— Не. Останалите да сте с повишено внимание. Много е възможно екскурзията да е режисирана, за да са по-малко хората, които пазят Кочиан. А засега приоритетът ни е да го опазим жив.
Алекс Дарби се замисли над чутото.
— Няма ли да ми кажеш какво става?
— Първо трябва да разберем дали Певснер е един от що-годе добрите или безскрупулният мръсник, както твърдят повечето хора.
— И как смяташ да го направиш?
— След малко ще разберем — отвърна Кастило и добави: — Току-що излязохме на шосе 8. — След тези думи затвори.
Когато пристигнаха във вилата в кънтри клуб „Майерлинг“, Кастило видя, че „Трафикът“ е паркиран на алеята така, че да скрива входната врата. Имаше достатъчно място да спре и беемвето и спокойно да се отвори вратата му. Никой от улицата не можеше да види беемвето.
— Лес, спри между „Трафика“ и къщата — нареди тихо Кастило.
— Слушам, господине.
Вратата на къщата бе затворена и Кастило не видя нито Дейвидсън, нито Кенсингтън. Щом Брадли спря автомобила и Чарли понечи да отвори, Дешамп докосна ръката му и посочи вана.
Задната врата бе отворена и Дейвидсън бе готов да се прехвърли в беемвето.
Кастило му махна.
— Има още място във вана — обясни той.
Дешамп отвори вратата, заобиколи тичешком беемвето и бързо се качи в „Трафика“.
— Не, Макс! — нареди строго Кастило, пресегна се над кучето и отвори другата задна врата.
Макс погледна и двете врати, през които можеше да излезе, и, изглежда реши, че не е разбрал намерението на Кастило — че Кастило му е казал „Давай, Макс!“
— По дяволите! — възкликна Чарли и последва Макс във вана. Алфредо се бе настанил на третата редица седалки.
— Ще се срещнем с Александър Певснер — обясни той. — Очакват — Дешамп, Мунц и аз — да сме в беемвето. Затова ще пътуваме във вана. Ако нападнат беемвето — което е много възможно — просто се изнасяте по най-бързия начин. Ако ни причакват, най-вероятно бивши убийци от Щази, ще са най-добрите. Колкото и да ми се иска да ги спипаме, в момента не ми трябва престрелка, след която да оставим купчина трупове.
— Къде очакваш нападението, подполковник? — попита Джон Дейвидсън. — Някъде по пътя ли? На магистралата може би?
— Сега ще разберем — отвърна Кастило, извади мобилния и натисна копче за автоматично избиране, след това включи на говорител.
— Hola? — чу се гласът на Певснер.
— На всяка цена трябва да се отървеш от руския акцент — заяде се Кастило. — Звучи доста шантаво.
— Кажи.
— Разкажи ми повече за апартамента, който държиш в „Шератон“?
— Алфредо съгласи ли се да се срещнем?
— Не. Колебая се дали аз да не си взема апартамент там — отвърна Кастило, — затова реших първо да огледам твоя.
— На четвъртия етаж е, 407 — отвърна Певснер. — Има стълбище, асансьори, а 407 е втората врата отдясно.