— И кой ще се обади, ако реша да позвъня в 407?
— Никой. Може ли да направя едно предложение?
— Давай.
— Кажи ми кога ще бъдеш там и аз ще отида десет минути преди теб. Има подземен гараж…
— Много хора са измрели в подземните гаражи.
— Има и външен паркинг. Само че хората, които идват и си отиват, се виждат по-добре, отколкото в подземния гараж. Ти решаваш.
— Какво предлагаш?
— Янош ще провери апартамента и аз ще го проверя.
— После?
— Във фоайето има бар. Ако паркираш отвън, мини през фоайето и ще го видиш. Ако паркираш в подземния гараж, има асансьор. Качи се с него на партера и завий надясно. Янош ще бъде там и ще те чака, за да те заведе в стаята.
— А ти ще бъдеш в бара, така ли? — попита Кастило.
— Добре.
— Ще тръгна след пет минути и ще ми отнеме двайсет, за да пристигна — обясни Чарли.
— Благодаря. И предай на Алфредо, че му благодаря.
— След двайсет и пет минути, Алекс. Ще те чакам там — потвърди Кастило и затвори.
— Оттук до „Шератон“ са десет минути път, Карл — каза Мунц на немски.
— Знам — кимна Чарли. — Щом Дейвидсън и Кенсингтън се качат в беемвето, отиваме в подземния гараж с вана. Джон, ти ще чакаш пет минути и тогава ще тръгнеш. Кажи на Брадли да кара бавно.
— Не съм сигурен, че Брадли знае къде е хотелът, Карлос — обясни Солес на испански.
— Добре. В случай че някой ни наблюдава, нека изглежда така, сякаш шофьорът не знае къде е — отвърна Кастило. — Когато влезете в подземния гараж, паркирайте на място, откъдето можете да излезете бързо. По всяка вероятност Певснер ще бъде в черен „Мерцедес S600“, но обърни внимание, че думата е „вероятно“.
— Ясно — кимна Дейвидсън. — Малко съм объркан, Чарли. Ти ще го чакаш на бара, така ли?
— Няма начин. Ако Певснер се появи, както се разбрахме, в подземния гараж, в мига, в който отвори вратата, аз ще съм при него. След това отиваме право в апартамента. Тогава ще трябва да ни покривате.
— Ясно — отвърна Дейвидсън.
— Добре. Вие двамата, качвайте се в беемвето.
Дейвидсън и Кенсингтън се приближиха до автомобила.
Кенсингтън подаде на Кастило малък пакет тъкмо когато Солес палеше.
Кастило го отвори. Вътре бе „Микро Узито“ с пълнителите.
— Не се притеснявай, шефче — обади се Дешамп. — Всеки забравя особено когато тръгне да остарява.
Кастило не отговори на тази забележка. Вместо това каза:
— Рикардо, внимавай да не ни спрат за превишена скорост, но колкото по-бързо стигнем, толкова по-добре.
Кастило бе виждал хотел „Шератон Пилар“ преди и си спомняше къде е, но никога не му бе обръщал голямо внимание. Прииска му се да е бил по-наблюдателен.
— Ще караш съвсем бавно, когато наближиш, Рикардо — нареди той.
Солес изпусна отбивката на шосе 8. Налагаше се да продължат до следващия излаз, близо до търговския център „Джъмбо“, да минат над магистралата по надлеза и да пристигнат в хотела по алеята за служебни автомобили.
Кастило едва се въздържа да не се развика на Солес, но остана доволен, че си е замълчал, защото след малко осъзна, че така е по-добре. Така щяха да имат възможност да огледат хотела и да приближат по-бавно.
Когато приближиха към „Шератон Пилар“ и близкия бизнес център, сравнително нова сграда на четири или пет етажа, Кастило забеляза ниска пристройка с малки магазини и стъклената витрина на ХИМИЧЕСКО ЧИСТЕНЕ ЕКО. Отпред бяха паркирани два бели вана като онзи, за който му бе споменал Дейвидсън, какъвто бе следил Брадли из „Майерлинг“.
„По дяволите, по-добре човек да е предпазлив, отколкото после да съжалява. Дейвидсън е постъпил правилно“.
Когато след двеста метра завиха по алеята към хотела, Кастило видя, че паркингът, за който бе споменал Певснер, се пада отляво на главният изход към атриума. Входът отдясно, изглежда, не се използваше често.
— Очевидно от него се влиза в бизнес центъра, реши след секунда Кастило. Малка табела със стрелка насочваше към подземния гараж.
Рампата се оказа доста стръмна. Когато Солес изтегли талон за престой, тънката бариера се вдигна.
„Тази бариера няма да задържи никого, но по всяка вероятност включва аларма, ако някой мине, преди да се е вдигнала“.
Гаражът бе с нисък таван и побираше около петдесет или шейсет автомобила. Оставаше място поне за още толкова.
„Странно. По това време всички излизат на вечеря. Не трябва ли да е почти пълно? Значи гаражът е предвиден за автомобилите на бизнес центъра. Очевидно тази вечер там не се провежда нищо“.