— Добро утро, господин Мастърсън — поздрави той. — Заповядайте.
— Извинявам се за закъснението — каза Дж. Уинслоу Мастърсън. — Не успях да дойда по-рано.
Беше много висок чернокож с остри черти и безупречен кремав ленен костюм. В ръка стискаше сламена шапка.
Кастило се усмихна, спомнил си какво казваше дядо му за ленените костюми — по-точно за леките раирани костюми: „Поръчвам си такива, защото са смачкани още докато са нови, а хората знаят, че ленът лесно се мачка, за не повече от десет минути, и никой не се притеснява да ме попита къде може да си купи дрога или да си поръча проститутка, или и двете“.
— Усмихваш се, Чарли — подхвърли Мастърсън и пресече стаята с едри крачки, протегнал ръка. — Сигурно си научил нещо хубаво.
Кастило най-сетне се изправи от канапето.
— В интерес на истината, господине, щом видях чудесния ви костюм, си спомних какво казваше дядо.
— Кажи и на мен — настоя Мастърсън.
Чарли повтори думите на дядо си.
Мастърсън се разсмя.
— Дядо ти умееше да се изразява — рече той. — Ти разказвал ли си на господин Д’Алесандро за Линдън Джонсън?
— Не, господине.
— Господин Кастило имаше чудесен бик, регистриран под името Линдън Джонсън. Още докато бил теле, бикът похапвал яко и тъй като изпражненията му били доста…
— Ами? — възкликна през смях Вик. — Нямах представа, че сте се познавали с дядото на Чарли.
— Иска ми се да бяхме по-близки — отвърна Мастърсън. Погледна Кастило с надежда.
— Да, господине. Нося ви новини, но ми е трудно да кажа дали са добри или лоши.
— Може ли да си сипя малко кафе? — попита Мастърсън.
— Извинете ме — притесни се Д’Алесандро. — Веднага ще ви сипя.
— Може и да съм стар, но все още мога да си налея чаша кафе. Въпреки това ви благодаря.
Мастърсън мина покрай бара и едва сега забеляза ефрейтор Лестър Брадли. Младежът все още спеше в креслото. Мастърсън погледна любопитно Кастило.
— Това е ефрейтор Брадли от морската пехота — представи го Кастило.
Тези думи събудиха пехотинеца. Той скочи от фотьойла, забеляза Мастърсън и веднага застана мирно.
Д’Алесандро се усмихна и поклати глава.
— Свободно, ефрейтор — нареди Кастило. — Това е бащата на господин Мастърсън, Брадли.
— Да, господине — отвърна Брадли.
— Брадли отговаряше за защитата на семейството в Буенос Айрес — обясни Чарли.
— Приятно ми е, ефрейтор — отвърна Мастърсън и приближи към Брадли с протегната ръка. — Как сте?
„Господи, той е изключителен джентълмен, помисли си Кастило. Човек не би предположил нито за миг, че в момента се пита как е възможно на този хлапак да е била възложена защитата на семейството. Той просто го предразполага. На това му се вика класа“.
— Приятно ми е, господине — отвърна Брадли.
— Моля ви, седнете — рече Мастърсън.
Брадли погледна Кастило и майорът му даде знак да седне.
Чарли изчака Мастърсън да си налее кафе.
— Господине — започна той, — президентът ми нареди да разкажа на вас и на госпожа Мастърсън всичко, което намеря за необходимо. Ще ви кажа всичко, което знам, а вие ще прецените колко да разкрия пред нея.
— Както кажете.
— Трябва да ви призная, че всичко, което чуете, е строго секретно и не бива да излиза нито от вас, нито от госпожа Мастърсън.
— Има две дами с такова име — подхвърли Мастърсън.
— Доверявам се на преценката ви по отношение и на двете. Същото важи и за посланика, и за госпожа Лоримър.
— Благодаря ви.
— Жан-Пол Лоримър — започна доклада си Кастило — бе застрелян от неизвестни лица в 9:20 местно време на 31 юли в Такуарембо, Уругвай.
Мастърсън изви вежди.
— Сигурен ли сте? — попита той.
— Да, господине, бях там — отвърна Чарли. — Също и ефрейтор Брадли. Брадли ликвидира един от мъжете, които убиха господин Лоримър.
Тези думи привлякоха вниманието на Мастърсън. Погледна с неприкрита изненада Брадли, след това премести любопитния си поглед към Кастило. В очите му се четеше въпрос, ала той не промълви и дума.
— Господин Мастърсън — продължи тихо Кастило, — след като открих местонахождението на господин Лоримър, имах намерение да го репатрирам — независимо от желанието му. Наложи се да го идентифицирам лично, след като бе застрелян.
— Имам два въпроса — отвърна Мастърсън. — Кой го застреля? Какво е правил в Уругвай?
— Нямам представа кой го застреля. Моите хора избиха и шестимата нападатели. А в Уругвай се е опитвал да се скрие под нова самоличност. Той вече я имаше. Разполагаше с ливански паспорт на името на Жан-Пол Бертран. Като Бертран имаше редовни документи за пребиваване в страната и се представяше за търговец на антики.