— Наистина е вулгарна — отвърна Мастърсън. — Само че не съм съгласен, че е подходяща за случая. Според мен сте роден да ръководите подобни операции и по всичко личи, че господин Д’Алесандро е съгласен с мен.
— Господин Мастърсън, когато постъпих в „Уест Пойнт“, исках да стана армейски пилот като баща си. Поне по два пъти на ден проклинам капризите на съдбата, които ми попречиха.
Вик се намеси.
— Капризите на съдбата, Чарли, както много добре знаеш, се наричат генерал-лейтенант Брус Дж. Макнаб.
Мастърсън местеше поглед от единия към другия.
— Първия път, когато видях Чарли, господин Мастърсън, той бе ентусиазиран младши лейтенант, новоизлюпен от „Уест Пойнт“. Беше през първата война в пустинята. Генерал Макнаб — тъкмо преди да получи първата си звезда, нали така, Чарли?
Кастило кимна.
— Генерал Макнаб, шеф на „Специални операции“ във войната, бе забелязал Чарли, бе открил в него сродна душа, бе го спасил от онова, с което се занимаваше — вероятно е прекарвал товари в някой „Хюи“; да не говорим, че на годините, на които беше, останалите момчета ходят още на училище и не пилотират — и го назначи за свой личен пилот.
— Стига препратки към миналото, Вик — сопна се Чарли. — Може ли да продължа?
Д’Алесандро вдигна примирено и двете си ръце.
— Като баща — опита се да обясни Мастърсън, — съм сигурен, че баща ви се гордее с онова, с което се занимавате. Нали знае?
— Не, господине. Баща ми е загинал във Виетнам.
— Много съжалявам, Чарли — възкликна Мастърсън. — Нямах представа.
— Благодаря ви, господине. Може ли да продължа?
— Да, разбира се.
— Щом идентифицират Лоримър, възможностите са няколко. Първо, той е бил американски гражданин и дипломат към ООН. Един господ знае какво ще направят в ООН, когато разберат, че е бил убит в Уругвай. Нямаме представа дали в ООН им е известно, че господин Лоримър е бил замесен в мошеничествата, свързани с „Петрол срещу храни“, но съм сигурен, че в ООН има доста хора, които са наясно.
— Сигурно ще се опитат да прикрият цялата тази работа и да я заметат под дипломатическите си килими. Ще поизкривят малко фактите, ще кажат, че Лоримър е бил в отпуска, ще се извинят, че документите са се изгубили по времето, когато сме го търсили, за да му съобщим, че сестра му е била отвлечена, а след това, за да му съобщим, че господин Мастърсън е бил убит — ще пуснат изявление, в което ще се престорят на шокирани и потресени от факта, че е бил убит от крадци в имението си.
— Точно така — потвърди умисленият Д’Алесандро.
— Щом се установи, че Бертран е Лоримър, американски гражданин, посолството ни в Монтевидео ще се намеси. За да репатрира тленните останки за да поеме временен контрол над имота, докато роднините или трети лица упълномощят някого да се погрижи за имението. В тази връзка искам да ви задам един въпрос.
— Смятате ли, че посланик Лоримър ще се съгласи да упълномощи някого? Имам предвид агента на ФБР от Монтевидео, който участваше в операцията. Става въпрос да му се даде пълномощно. Много ми се иска да прегледаме имението, може да открием нещо.
— Струва ми се, че няма да има проблем. Като знам в какво състояние е, едва ли ще отиде лично там, а дори да иска, нито съпругата му, нито лекарят ще му позволят.
— Същото важи и за апартамента в Париж.
— Струва ми се, че да. Като се замисля, дори смея да кажа, че това ще им донесе огромно облекчение. Мога да им подхвърля, че предложението излиза от колега дипломат, готов да направи тази услуга.
— Колкото по-скоро, толкова по-добре. Естествено, първо трябва да изчакаме сценарият да се разгърне. Ако изобщо стане нещо.
— Ще стане, Чарли — намеси се Вик. — Ти си помислил за всичко.
— Вик, много добре знаеш, че е невъзможно да се помисли за всичко — засече го Кастило и отново се обърна към Мастърсън. — Стигнахме и до лошите.
— Май нещо се обърках — призна Мастърсън. — Нали каза, че не знаем кои са?
— Не, господине, не знаем. Имам намерение да положа всички усилия, за да разбера.
— И да ги „обезвредиш“ ли? — попита тихо Мастърсън.
Кастило кимна едва забележимо и не отговори директно.
— Те успяха да открият господин Лоримър, което веднага ни насочва на мисълта, че са професионалисти. Освен това изпратиха екип убийци в имението. Логично е да предположа, че са искали първо да се уверят, че никой няма да повдига въпроса за „Петрол срещу храни“ и, второ, да си приберат парите.