Много от проблемите — може би дори повечето — ги създаваха агентите на Агенцията за борба с наркотиците, които Макгрори тайно наричаше хулигани. Често им се случваше да се мотаят „под прикритие“, което означаваше, че ходят не само небръснати и неподстригани, ами облечени като уругвайски наркомани. А пък под неугледните дрехи криеха най-различни оръжия. Според професионалното мнение на Макгрори, бе въпрос на време да застрелят някой уругваец, след което той трябваше да се занимава с последствията.
Преди година бе пуснал заповед, според която представителите на Агенцията за борба с наркотиците трябва да носят оръжие единствено когато се налага. Щом стана очевидно, че според тях е необходимо да са въоръжени непрекъснато, той промени заповедта и сега вече трябваше да искат разрешение от него, за да обикалят въоръжени. Заповедта бе влязла в сила преди по-малко от седемдесет и два часа, когато заместник държавният секретар по въпросите на Латинска Америка му позвъни и любезно, но твърдо, му нареди в бъдеще да се въздържа да се меси на агентите и повече да не се налага да се защитават от него.
Агентите на ФБР бяха значително по-добре облечени от колегите си в „Наркотици“, но от тях бе почти невъзможно да измъкне с какво се занимават и къде ходят. Главната им задача бе да следят прането на пари. Уругвай бе известен като южноамериканската столица на прането на пари. Бе напълно естествено Макгрори да се интересува от дейността им, но те почти никога не му казваха нещо важно.
Освен това поне половината от тях ходеха въоръжени до зъби.
Посланик Макгрори бе силно угрижен и се канеше да си тръгва, когато шефът на агентите от ФБР, тип на име Джеймс Д. Монахан, му се обади и помоли за незабавна среща.
— Не може ли да почака до сутринта, Монахан?
— Господине, според мен трябва да ме изслушате веднага.
— Добре — съгласи се посланикът. — Можеш да се качиш.
Монахан и Хулио Артигас влязоха в кабинета на Макгрори три минути по-късно. Посланикът не ги покани да седнат.
— Артигас се е натъкнал на нещо, за което прецених, че трябва да ви уведомя незабавно, господин посланик — започна любезно правният аташе Джеймс Д. Монахан.
— Нима? — отвърна Макгрори и погледна помощник правния аташе Артигас.
— Ордьонес ми позвъни малко преди обяд…
Макгрори вдигна ръка, за да го спре и попита:
— И кой е Ордьонес?
— Главен инспектор във „Вътрешен отдел“ на Федералната полиция, господин посланик.
Макгрори кимна и махна с ръка, за да покаже на Артигас, че може да продължи.
— Поиска да се срещнем на обяд. Когато се видяхме, той ми каза, че е станало масово убийство…
— Масово ли? — прекъсна го отново Макгрори. — Колко убити са необходими, за да бъде убийството окачествено като масово?
— Седем, господин посланик.
— Седем?
— Точно така, господине. Седем.
— И това клане се е случило тук, в Монтевидео, така ли?
— Не, господине. В едно имение близо до Такуарембо.
— Би ли ми напомнил, ако обичаш, къде се намира Такуарембо?
— На около триста и шейсет километра северно от Монтевидео, господин посланик.
— Никога не съм чувал за такова място — тросна се посланикът. — Продължавай, Артигас.
— Добре, господине. Главен инспектор Ордьонес попита дали имам нещо против да тръгна с него…
— Според мен не е много разумно, Артигас — сряза го посланикът. — Нали така, Монахан? Не искаме да оплескат посолството с водата от уругвайското мръсно пране, нали?
— Господине, аз приех поканата на Ордьонес и отидох на местопрестъплението — продължи Артигас.
— И от кого взе разрешение, преди да тръгнеш? Не мога да повярвам, че Монахан би ти дал картбланш за подобно нещо. Нали не си му дал разрешение, Монахан?
— Не съм питал никого, господине. Нямах представа, че трябва да питам.
— Има известна разлика, Артигас, между правила и разумно поведение — отвърна посланикът. — Няма да е зле да го запомниш.
— Разбира се, господине.
— Продължавай.
— Пътувахме до Такуарембо с хеликоптера на президента, струва ми се — разказваше Артигас. — Което ме наведе на мисълта, че някой високопоставен в уругвайското правителство държи инспектор Ордьонес да стигне там колкото е възможно по-бързо, че по върховете проявяват жив интерес какво става в Такуарембо.
— Няколко неща, Артигас — обади се отново посланикът. — Първо, не каза ли главен инспектор каквото там му беше името…