— Познаваш ли братовчед ми, Чарли Кастило?
— Не — усмихна се мъжът. — Аз съм Брустър Уолш, господин Кастило.
Той стисна стегнато ръката на Чарли.
— Истински красавец, нали? — попита господин Уолш, след това добави: — Страшен удар можете да направите. Струва само седем милиона деветстотин деветдесет и девет.
— С други думи, осем милиона — уточни Кастило.
— Може ли да огледаме отвътре? — попита Фернандо.
— За мен ще бъде удоволствие да ви го покажа — отвърна господин Уолш.
Кастило бе уморен и му се искаше да тръгне час по-скоро за хасиенда „Сан Хорхе“ и тъкмо се канеше любезно да откаже, когато си спомни думите на братовчед си: „Не съм. Но си мислех, че няма да е зле ти да го купиш“.
„Той говореше сериозно. Мисли, че трябва да го купя с парите на Лоримър.
Нямаше да го каже, ако не го мислеше. Господи!“
Макар да не му се искаше, Кастило тръгна към люка. Надникна в пилотската кабина.
— Вие пилот ли сте, господин Кастило? — попита господин Уолш, а когато Чарли кимна, човекът продължи: — Значи ще оцените достойнствата на таблото.
Кастило огледа внимателно. Панелът беше добре поддържан, по-голямата част от „Хъниуел и Колинс“. Не беше същото като таблото на „Лиъра“, но пък „Лиърът“ беше чисто нов, докато този самолет не бе.
— На колко е? — попита Кастило.
— Сам ще се съгласите, че не е важно колко стар е даден самолет, а колко е бил използван.
— Та на колко е?
— Общо време, малко над осем хиляди часа — отвърна господин Уолш. — Малко над четири хиляди и петстотин кацания, което ще рече, че средният полет е бил по-малко от два часа. Освен това — най-важното — двигателите са сменени на осем хиляди часа и са на практика чисто нови.
— Което ще рече, че е на колко? — настоя Чарли.
— На двайсет и три години — отвърна с нежелание господин Уолш. — Направо не е за вярване, като го гледа човек, нали?
„Така е. Господи, не изглежда на толкова. Има вид на нов“.
— Интериорът бе подновен само преди шест месеца — добави господин Уолш.
— Да не би това да означава лъснат и почистен?
— Всичко, което показваше дори най-незначителни признаци на остаряване, бе подменено — уточни той.
Кастило погледна луксозната пътническа кабина. Вдъхна дълбоко и усети наситения мирис на кожа.
— Струва ми се ново — призна той.
— Максимумът му е три хиляди и седемстотин морски мили — продължи господин Уолш — при четиристотин възела.
— Това означава ли, че спокойно може да прелети над Атлантическия океан? — попита Фернандо над рамото на господин Уолш. — Ако човек реши да отскочи до Европа. Аз, ако можех, нямаше да мръдна от Тексас и изобщо нямаше да си подам носа от Щатите.
— Ако искате да отидете в Европа — продължи да обяснява собственикът, — този красавец ще ви откара заедно с дванайсет приятели — и стиковете им за голф, и багажа.
— В случай, че решиш да отскочиш до „Сейнт Андрюс“, Карлос — обясни Фернандо и погледна господин Уолш. — Карлос е запален играч на голф.
— И аз — призна събеседникът му. — Не мога да ѝ се наситя на тази игра.
— Когато някой го търси, веднага ги пращам в голф клуба — разказваше Фернандо.
— С какво се занимавате, господин Кастило? Нали не задавам неудобен въпрос?
— Инвестиции — отвърна Чарли.
— Продавай скъпо, купувай евтино, нали така, Карлос? — обади се Фернандо.
— Старая се.
— Новината за подобна изгодна покупка се разнася бързо — не спираше да ги убеждава господин Уолш. — Вече имам няколко кандидат-купувачи.
— Е, господин Уолш, след като сте успели да убедите някой да ви даде осем милиона за този стар самолет, на всяка цена приемете. От друга страна, ако се съгласите да паднете с половин милион, може и да се заинтересувам. Имам и още някои възражения.
— Какви, господин Кастило?
— Партньорът ми на голф, Джейк Торине, е много по-добър пилот от мен. Ще трябва да го доведа да огледа самолета. Той живее в Чарлстън.
— С удоволствие ще уредим полета на приятеля ви на наши разноски и ще му дадем възможност да изпробва машината. Нали има опит с „Гълфстрийм“?
— Има.
— Само че, що се отнася до сваляне на цената…
— Исках да ви помоля да вземете самолета — и Фернандо — да отскочите до Чарлстън и да позволите на приятеля ми да го тества там — уточни Кастило. — Но след като не можете да свалите от цената, няма смисъл да обсъждаме повече въпроса.
— Може би — човек никога не знае какво може да се случи — можем да се договорим. Ако сте склонен да платите по стандартната чартърна тарифа до Чарлстън…