— Тя колко е?
— Излиза около три хиляди на час.
— След като ще си играем на „ако“ и „може би“ и „да предположим“ — продължи Чарли, — какво ще кажете, ако откарате самолета до Чарлстън, дадете на приятеля ми възможност да го тества, при три хиляди на час, ако той каже, че машината си струва и ако аз се съглася да го купя, ще се споразумеем ли на цена от седем милиона и половина?
— Господин Кастило, не съм сигурен, че мога да сваля цената с половин милион долара.
— Разбирам — кимна Чарли. — Не се колебайте и го продайте на първия, който се съгласи да плати осем милиона за двайсет и четири годишен самолет. Благодаря ви, че ни го показахте.
— Самолетът е на двайсет и три, господин Кастило.
— Добре, за двайсет и три годишен самолет.
— С риск да се повторя — продължи господин Уолш, — човек никога не знае какво може да се случи. Как да се свържа с вас, господине, ако…
— Фернандо обикновено знае къде съм отседнал, така че просто му звъннете. Нали имате телефона му?
Когато се вляха в магистралата към Увалде, Фернандо се обърна към Чарли.
— Питам се дали ще позвъни днес, или ще изчака до утре.
— Дано изчака малко повече — отвърна Кастило. — Това е толкова изгодно, че ми се причува гласът на дядо: „Когато ти предложат нещо на сметка, трябва да си пълен глупак, ако откажеш, затова цяла седмица влизай под студения душ, след това огледай стоката отново, но го направи много внимателно“.
Фернандо се разсмя.
— Искам да ти кажа нещо, гринго. Сериозно.
— О-па.
— Не мога да си играя на Джеймс Бонд толкова често, колкото ми се иска.
— А останалата част от изречението е: „И в бъдеще няма да го правя“.
— Слушай, гринго, ако имаш нужда от мен, знаеш, че съм насреща. Само че ми се налага да мисля за Мария, децата и Abuela.
— Абсолютно прав си.
— Просто се опитвам да ти кажа, че сега вече имаш хора, които работят за теб. Моля те, не ме викай, освен ако наистина не се налага.
— Дадено.
— Освен това ти трябва самолет. Може би не точно този „Гълфстрийм“, но по принцип ти трябва самолет. При това по-голям от „Лиъра“. Не че Мария и Abuela ще усетят, че има нещо гнило, ако продължиш да използваш „Лиъра“, ами просто ще започнат да задават прекалено много въпроси. А това не бива да става.
— Прав си. Ще послушам съвета на дядо. Да се надяваме, че онзи нахален тип ще се обади още довечера, а не утре.
— Има нещо съмнително в тази работа. Взе да се съгласяваш прекалено лесно.
— А какво да направя? Да не се съглася ли? Прав си, Фернандо, нищо друго не мога да кажа. Просто не мислех.
— Караш ме да се чувствам гадно, знаеш го, нали?
— Просто си мислех, че съм извадил късмет, че си ми като брат.
— Но не съм ти брат, братовчеде.
— Ако си траеш, и аз няма да кажа на никого.
— Искам да ми обещаеш, гринго, че когато имаш нужда от мен, ще ме повикаш.
— Обещавам.
— Луд умора няма — заяви Дик Милър. — Да си го чувал?
— По-точно? — попита Кастило.
— По-точно, секретарят на Вътрешна сигурност надникна и заяви: „Много ми е неприятно, но се налага да се свържеш с Чарли и да му кажеш да се върне колкото е възможно по-скоро“.
— По-точно от това здраве му кажи. Каза ли защо?
— Не. Може би има нещо общо с Генерал Нейлър, който му позвъни преди пет минути — от централата направили грешка и го свързаха тук.
— Интересно какво му е притрябвало?
— Може би е свързано с новия ни човек за Връзки с обществеността.
— Нов какво?
— Посланик Монтвейл бе така любезен да назначи нов служител за Връзки с обществеността в Звеното за организационен анализ. Яви се днес сутринта, ентусиазиран, готов да се свързва с когото му попадне.
— Само това ми липсваше! Човек на Монтвейл да си вре носа в работата ни.
— Може и да има нещо общо с онова, което господин Елсуърт — новият се казва Труман К. Елсуърт — донесе, когато дойде днес сутринта, за да осъществява връзки.
— И какво е това?
— Дори не е секретно. Това си е най-обикновен меморандум от директора на Националното разузнаване до шефа на Звеното за организационен анализ. Вътре се казва, че може би ще проявиш интерес колко бил научил от, цитирам „представителите на Централното разузнавателно управление в Монтевидео, Уругвай и Буенос Айрес, Аржентина“ и, цитирам: „че мъж, на име Бертран, убит по време на обир в Уругвай, е бил идентифициран като дипломата Лоримър от ООН, зет на покойния Дж. Уинслоу Мастърсън“.